Използвам „Дт“ и „Кт“ по няколко десетки пъти на ден, вече повече от две десетилетия. Толкова автоматично, че отдавна съм спрял да се питам откъде идват. А когато един ден се зачетох — се оказа, че двете най-обикновени думи в моята професия всъщност значат нещо доста по-човешко от това, което си представяте.
И че поне две от красивите истории, които се разказват по темата, не издържат проверка. Но за това — накрая. 😊
Дължа и вярвам
Дебит идва от латинското debere — „дължа“. Още по-точно: от de (настрани) и habere (имам) — тоест „да държиш нещо настрани от някого“, да го дължиш.
Кредит идва от credere — „вярвам, доверявам“. Оттам е и creditum: нещо, поверено на друг. Същият корен, между другото, който стои и в думата „кредо“ — това, в което вярваш.
Спрете се за момент върху това. Двете колони, между които се движи всяка стопанска операция, буквално се казват „дължа“ и „вярвам“. Не „приход“ и „разход“. Не „плюс“ и „минус“. А задължение и доверие.
Малка следа, която го доказва: в английския дебит се съкращава като „Dr.“, макар в самата дума debit да няма буква „r“. Откъде тогава? От debere. Съкращението е останало от латинския и се пренася през вековете, без никой да го пита защо. Същото е и с нашите Дт и Кт.
Монахът, който подрежда всичко
Годината е 1494. Един францискански монах на име Лука Пачоли издава обемен математически труд — Summa de Arithmetica. В него, между другите теми, описва подробно системата на двойното записване, каквато венецианските търговци вече използвали.
Пачоли не изобретява двойното записване — той го систематизира и го прави достъпно. Затова и до днес го наричат „бащата на счетоводството“ (за него и за много по-древните корени на професията писах в „Преди азбуката имаше счетоводство“). И точно в неговия текст стоят debet и credit — думите, които после ще станат нашите Дт и Кт.
Има и една подробност, която винаги ме радва: Пачоли е близък приятел и сътрудник на Леонардо да Винчи — преподавал му е математика, а Леонардо е илюстрирал друг негов труд. Тоест човекът, който подрежда счетоводството, и човекът, който рисува „Мона Лиза“, са седели на една маса. Професията ни има по-добра компания, отколкото се предполага. 😊
Балансът е везна
Думата „баланс“ идва от латинското bilanx — от bi (две) и lanx (блюдо). Тоест везна с две блюда.
Не таблица. Не отчет. Везна. Онзи стар уред, при който едната страна не може да се движи, без другата да реагира. Точно затова балансът „бие“ — не защото някой е решил да е така, а защото самата дума описва инструмент, който по природа търси равновесие.
Първата поука: когато балансът не излиза, това не е счетоводен каприз. Просто везната ви казва, че нещо от едната страна още не е намерило мястото си.
Банката е пейка (а банкрутът — счупена пейка?)
Тази е може би най-известната. „Банка“ идва от италианското banca — пейката или масата, на която средновековният меняч (човекът, който обменя пари, нещо като днешно обменно бюро) е броял парите. Работното му място дава името на цялата индустрия.
И оттам идва и „банкрут“ — от banca rotta, буквално „счупена пейка“. Дотук всичко е сигурно.
Но ето и уговорката: красивата легенда, че на разорения меняч публично са чупели пейката, за да знаят всички, че вече не може да търгува — е под въпрос. Историци се съмняват, че такъв ритуал изобщо е съществувал. Изразът е автентичен; сцената, която си представяме — вероятно е по-късно украсяване.
И една проверка на фактите: заплатата и солта
А сега за историята, която най-много ми се искаше да е вярна. Сигурно сте я чували: думата „заплата“ (в западните езици salary, salaire, salario) идвала от латинското salarium, защото римските войници получавали заплащането си в сол — тя била толкова ценна, че служела за пари.
Прекрасен разказ. Само че не издържа проверката.
Вярно е, че salarium е свързано със sal (сол). Но твърдението, че легионерите са били плащани със сол, няма опора в изворите. Цитатът от Плиний Стари, с който обикновено се подкрепя, се оказва изопачен и приписан — той не казва това. По-предпазливата версия (че става дума за пари, отпуснати за покупка на сол) също не е добре установена. Историците честно признават, че връзката между солта и заплатата съществува езиково, но никой древен източник не обяснява каква точно е тя.
Втората поука — и тя е професионална: красивата история не е доказателство. Ако нещо звучи прекалено спретнато, обикновено е защото някой го е подредил допълнително. В счетоводството е абсолютно същото: най-опасните твърдения са тези, които звучат логично и затова никой не ги проверява.
И все пак ги разказах — и двете. Защото легендите също казват нещо, макар и не онова, което твърдят. Не за римските войници и не за счупените пейки, а за нас: очевидно ни се иска числата да имат произход, а работата ни — история. Затова ги оставям тук, но с етикет: като записване, до което стои бележка под линия. 😊
Какво остава от всичко това? Че речникът на моята професия не е роден в кабинет, а на пазара — от търговци, менячи и хора, които са си имали доверие или са си дължали нещо. „Дължа“ и „вярвам“ са двете думи, върху които стои всичко останало. И може би затова счетоводството никога не е било само техника: то е начин да запишеш черно на бяло на кого какво дължиш и на кого можеш да разчиташ. Това правим в кантора „Николов-ФЕЙД2БЛ“ вече над две десетилетия — водим числата така, че на тях да може да се вярва.
Ако тази тема ви допадна, вижте и другите текстове от рубриката „Любопитно“ — за странните данъци в историята и за това как една счетоводна тетрадка свали Ал Капоне.
Източници и за любопитните
• Etymonline (Online Etymology Dictionary) — статии за debit, credit, balance, bank.
• Материали за Лука Пачоли и Summa de Arithmetica (1494) и за връзката му с Леонардо да Винчи.
• Wikipedia — за етимологията на „bankruptcy“ (banca rotta) и съмненията около легендата за счупената пейка.
• Публикации на историци и филолози, развенчаващи мита, че римските легионери са получавали заплата в сол (вкл. анализ на приписвания цитат от Плиний Стари).
Този текст е публикуван с образователна и любопитна цел и не представлява счетоводна, данъчна или правна консултация. По част от етимологиите съществуват различни версии, като спорните са отбелязани изрично.