Всеки бизнес се създава с идеята да реализира печалби. Печалбата е налице, естествено, когато данъчно признатите приходи надвишават данъчно признатите разходи. Тази „разлика“ се отчита след края на всяка една календарна година или по-точно казано след края на всеки данъчен период когато се декларира печалбата пред държавата. За съответната печалба се дължи данък в размер на 10 (десет) процента.
Чистата (нетна) печалба след платения данък печалба остава в самото дружество. Реално погледнато тази печалба са спечелени пари, които са под формата на средства в банковата сметка, в касата, в очаквани вземания от клиенти, закупени активи и др. подобни. За да сме още по-коректни в обяснението що е то печалба на счетоводен език – Печалбата е ново формираният пасив в дружеството, който е равен на ново формирания актив в дружеството (активът винаги е равен на пасива при нас счетоводителите).
Какво следва. Ако, парите са налични след деклариране на печалбата към НАП и собственикът на дружеството желае да ги получи физически, трябва да се плати 5 (пет) процента данък дивидент. Дружеството изплащащо дивидента, като платец на дохода, трябва да удържи данъка от определената сума за дивиденти и да го преведе към НАП. Фирмата декларира дължимият такъв данък на всеки три месеца и го дължи до края на месеца следващ тримесечието. За това обстоятелство се изготвя Протокол-решение на Общото събрание в дружеството.
Дивиденти могат да се изплащат и под формата на активи, които не са пари. Същите трябва да бъдат надлежно оценени по пазарна стойност, която и сума се облага с данък дивидент.
В случай, че собствениците са повече от един и ако не е изрично упоменато в Устава на дружеството, дивиденти могат да се разпределят и непропорционално на притежанието на собствеността на дружеството от собствениците. Обикновено, собствеността се разделя по равно между съдружниците във фирмата, но ако не е изрично указано в Учредителния акт при образуване на дружеството, даден съдружник може да получи дивиденти по-малко от друг съдружник, стига те да са съгласни с това и изразят своето съгласие в Протокола-решение на Общото събрание в дружеството.
Естествено, ако дружеството реинвестира печалбата в машини, оборудване или в каквото и да е друго, то дивиденти няма как да бъдат изплатени на собственика.
Дивидентите са доходи, които не се декларират от получателите им с годишна данъчна декларация, защото данъкът за този доход вече е удържан и платен от платеца на дохода – дружеството. Това е т. нар. удържан данък при източника, за разлика от например данък от наем, който се декларира с годишна декларация, въпреки че платеца на дохода е удържал данъка. Изплатените дивиденти се обявяват в годишния финансов отчет към статистиката в частта му Отчет за приходи и разходи.
Важно е да се следи „кешът“ в дружеството, особено ако не се очакват бъдещи инвестиции, защото може да се окаже, че собственикът реално е похарчил парите за лични нужди, т.е. няма фирмени документи за направени разходи, което означава, че от гледна точка на НАП, това е скрито разпределение на печалбата, което се санкционира с имуществена санкция в размер на 20 (двадесет) процента.
Важно е също да се вземе под внимание и клаузите по Закона за ограничаване на плащанията в брой, който лимитира до каква сума собственикът може да получи дивиденти в брой.
Как се избягва скрито разпределение на печалбата или как законово се намаля възможността за разпределение на дивиденти, както и за други специфични казуси по темата се обърнете към Вашия счетоводител.