През февруари 2011, държавата прие закон, с който ограничи една много голяма част от разплащанията в брой на суми до 15 000.00 (петнадесет) хиляди лева. Тази сума беше актуална до края на 2015-та година когато се актуализира на 10 000.00 (десет) хиляди лева.

Въпросите не закъсняха – Няколко плащания със сбор над тази сума, дадени заеми, заплащане на възнаграждения и хонорари, дивиденти и т.н.

НАП публикува подробни указания за спазването на закона. Целта на тази статия е отново да Ви спести ровенето в интернет и четенето на суха материя. 

Ограниченията на закона за плащания в брой обхващат всички физически и юридически лица, които се разплащат на територията на Република България. Т.е. става дума не само за търговски оборот. Отварям скоба, която няма да разглеждам сега – в случай, че същите тези разплащания са разрешени от друг закон, прилагаме разрешенията на въпросния друг закон.

Основните случаи, които биха Ви заинтересували, в които не се прилага закона или с други думи казано, може да се разплащаме в брой над 10 000.00 (десет) хиляди лева са ясно изброени в закона и са следните:

• При теглене и внасяне в брой от или в платежни сметки;
• За съпрузи и роднини по права линия, недееспособни и ограничено дееспособни лица;
• Операции с банкноти и монети, страна по които е БНБ;
• Изплащане на трудови възнаграждения по Кодекса на труда.

Във всички останали случаи, за които се сетите, плащанията трябва да бъдат извършвани само чрез превод или чрез внасяне по платежна сметка. Платежна сметка, това е банкова сметка, по платежна система, регламентирана с Закона за платежните услуги и платежни системи. Опростявам – това е банкова сметка създадена във финансова институция, лицензирана от БНБ за тези цели. Използвате ли я, няма проблем. Плащате ли в брой и още не сте наясно с Вашия казус, продължете да четете.

Най-често се „допитваме“ до закона в случай на търговска операция. Имате клиент с който реализирате сделка дори и малко над критичната сума. Въпросът към мен винаги е бил: „Мога ли да разделя полученото плащане на няколко пъти в брой?“ Категоричният отговор е „НЕ“. Съществува ли търговска сделка за сумата над 10 000.00 (десет) хиляди лева можете да си получите парите на колкото искате транша, но по банков път. Ключовият елемент е думата сделката – това е цялата продажба на актив, цялата извършена услуга. За част от сделката се зачита и капарото, ако има такова. Ако успеете да разделите сделката на „малки“ сделки, които забележете, са безспорно независими една от друга, тогава няма да имате проблем да си получите плащанията в брой по всяка различна сделка. За всеки вид бизнес „разделянето“ може да се получи по различен начин и не винаги се получава. Няма еднозначен отговор. Внимание – ако сте решили „след“ сделката да „намалите“ цената на сделката с връщане на пари в брой по сделка над 10 000.00 (десет) хиляди лева, няма да Ви се получи (дано ме разбирате).

Към този вид сделки е хубаво да се спомене и наема. Ако общата сума на годишна база по договор за наем надвишава 10 000.00 (десет) хиляди лева, задължително месечния наем трябва да е по банков път. Това важи дори и ако наемът се прекрати предсрочно.

Заемите също са ограничени от закона. Естествено, става дума за заеми, които не са с търговски банки, за тях е ясно. Отново – всеки заем над 10 000.00 (десет) хиляди лева – само по банков път. Разделянето на голям заем на малки такива за да се разплатят в брой е силно непрепоръчително.

Много интересен е казусът с възнагражденията. В законът е упоменато ясно, че ако става дума за възнаграждение по Кодекса на труда, ограниченията на закона не важат. Такова възнаграждение е само едно – по трудов договор (ТД). Но, нали договорът за  управление и контрол (ДУК) е приравнен на трудовия? Какво се случва с гражданския такъв (ГД)? Ако сте чели други мои статии или други подобни такива сте наясно че и ДУК, и ГД, не са по Кодекса на труда. Ако не сте ги чели, повтарям отново – възнаграждението по тях не се изплаща на основание на Кодекса на труда. ДУК от правна гледка точка е уреден в Търговския закон, а от осигурителна гледна точка е уреден в Кодекса за социално осигуряване. ГД на практика си е по Закона за задълженията и договорите. Следователно законът не ограничава единствено възнаграждение по ТД, а за всички останали не плащаме в брой суми над 10 000.00 (десет) хиляди лева. За ДУК няма значение дали е срочен или безсрочен. Условията на закона важат и за срочен, ако общото възнаграждение надхвърля ограничителната сума, и безсрочен за месечно такава. Изводът е да внимавате когато „разделяте“ едно възнаграждение по ДУК или хонорар по ГД с цел да бъде платено в брой.

Не на последно място са дивидентите. Сумите могат да бъдат изплатени в брой и няма да нарушат закона, единствено и само ако отново са до 10 000.00 (десет) хиляди лева. Това е общата сума на Протокола от общо събрание включваща и дължимия данък. Няма значение дали плащането ще стане на части. Ето Ви един жокер от указанията – В указанията на НАП ясно се казва, че Протокол от общото събрание до тази сума може да се състави и три пъти в годината и не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация.

Ще спомена и че плащането с чекове, както и при договорите, за които е предвидено да се дава друго вместо пари не подлежи на регулирането на закона. 

Санкциите при нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой са доста големи. За физически лица глобата е в размер на 25 (двадесет и пет) процента, а за юридически лица в размер на 50 (петдесет) процента. При повторно нарушение, глобата се удвоява.

Прилагам линк към указанията за всеки случай:

https://www.minfin.bg/upload/9272/Ukazanie.PDF

За повече конкретни казуси по темата, както и за повече детайли е важно да се обърнете към Вашия счетоводител.