Тази статия е актуализирана версия от май 2026 г. Първоначалният материал беше публикуван през юли 2023 г., но междувременно Законът за ограничаване на плащанията в брой претърпя сериозни промени — нов праг за дивиденти от 1 000 лв., задължителни безкасови плащания на трудови възнаграждения при работодатели със 100 или повече наети лица, и адаптация към еврозоната. Затова обновявам цялото съдържание с актуалните правила към днешна дата.

Законът за ограничаване на плащанията в брой беше приет през февруари 2011 г. с цел да ограничи плащанията в брой над определен праг и да направи движението на средствата по-проследимо. Междувременно правилата претърпяха съществени промени — въведен беше нов праг за дивиденти от 1 000 лв., задължителни безкасови плащания на трудови възнаграждения при работодатели със 100 или повече наети лица, както и адаптация към еврозоната. Затова тук разглеждам актуалните правила към днешна дата.

От 1 септември 2023 г. законът се промени съществено в две основни направления — при дивидентите и при трудовите възнаграждения в по-големите предприятия. От 1 януари 2026 г. беше добавена и адаптацията към еврото. В тази статия преглеждам действащите правила, като подчертавам какво се промени спрямо предишните години и какво остана непроменено.

Основното правило

Принципът, върху който се основава законът, е следният: плащанията на територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. (около 5 113 € по официалния фиксиран курс 1.95583), трябва да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Това правило важи както за физически, така и за юридически лица. То не се отнася само до търговски сделки, а до всички парични плащания, които не са изрично изключени от закона.

Важно е да се отбележи, че и след 1 януари 2026 г. законът продължава да реферира към прага от 10 000 лв., тъй като е приет първоначално с тази стойност. На практика обаче плащанията вече се извършват в евро, а сравнението с прага се прави по фиксирания курс. При плащания в чуждестранна валута равностойността в евро се определя по курса на БНБ в деня на плащането.

Какво е новото

Дивиденти — драстично намален праг от 1 000 лв. Това е най-съществената промяна за бизнеса. До 31 август 2023 г. дивидентите се третираха като всяко друго плащане и за тях важеше общият праг от 10 000 лв. От 1 септември 2023 г. в чл. 3, ал. 1 на закона беше добавена нова т. 4, която изрично предвижда, че дивиденти на стойност 1 000 лв. (около 511 €) и повече се изплащат задължително по банков път. На практика това означава, че почти всяко реално изплащане на дивидент към съдружник или собственик трябва да се извърши безкасово.

Какво означава това на практика? Ако дружеството разпределя печалба към съдружници или собственици на капитала, дори суми, които преди спокойно биха могли да се изплатят в брой, вече следва да се превеждат по сметка. За целите на прага се взема предвид общата сума по протокола, включително и дължимият данък върху дивидента. Погледнато практически, дружеството превежда нетния дивидент към лицето и данъка към НАП, но при преценката по закона се гледа общият размер.

И още нещо важно — практиката с „три протокола от Общо събрание годишно“, която преди години понякога се използваше като начин част от печалбата да се изплаща в брой на няколко пъти, вече не може да се разглежда като надежден подход в предишния си вид. След като законът съдържа изричен праг от 1 000 лв. специално за дивидентите, опитите за разделяне на по-малки части се преценяват значително по-строго.

Трудови възнаграждения при работодатели със 100 или повече наети лица — само по банков път. В предишната редакция на закона трудовите възнаграждения по Кодекса на труда бяха общо изключени от ограниченията. Това и днес продължава да важи за повечето работодатели, но от 1 септември 2023 г. беше въведено изключение в обратната посока — при работодатели със 100 или повече наети лица трудовите възнаграждения се изплащат задължително по банков път, независимо от размера на индивидуалното възнаграждение.

От това правило има три тесни изключения, при които плащане в брой все още е допустимо: при трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а КТ, при сезонни работници по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и при лица от трети държави с трудов договор по чл. 24и от Закона за чужденците в Република България — за срок до три месеца след издаване на документ за пребиваване.

Целта на тази промяна е ясна — да се ограничи сивата заетост в по-големите предприятия и да се повиши проследимостта на плащанията. За малките и средните работодатели, които имат под 100 наети лица, правилото остава както преди: трудовото възнаграждение по Кодекса на труда не попада под ограниченията на закона.

Адаптация към еврозоната. От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната. Текстът на закона продължава да реферира към 10 000 лв., но за целите на сравнението плащанията се преобразуват по фиксирания курс, така че прагът на практика е около 5 113 €. При плащания в други валути, например щатски долари, равностойността им в евро се определя по курса на БНБ в деня на плащането и именно тази стойност се сравнява с прага.

Какво остава непроменено

Въпреки тези съществени промени, голяма част от закона остава непроменена и продължава да има важно практическо значение.

Първо, изключенията. Извън обхвата на закона остават: тегленето и внасянето на пари в брой от и по собствени платежни сметки; операциите по сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е БНБ; замяната от банки на повредени български банкноти и монети; както и изплащането на гарантираните влогове по Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Второ, принципът за „свързани плащания на едно и също основание“. Това е едно от най-често пропусканите правила в практиката. Ако имате сделка за 12 000 € и решите да я разделите на три части по 4 000 €, законът ще третира тези плащания като свързани и в съвкупност ще приеме, че ограничението е нарушено. Ключовият елемент е основанието на плащането — ако става дума за една и съща сделка, един и същ договор или едно и също задължение, разделянето не помага. Към част от сделката се отнася и капарото.

Трето, не е допустимо да се връщат суми в брой по сделка, която вече е преминала по банков път, ако по този начин се намалява цената, но общата стойност остава над прага. С други думи, не може „след сделката“ да върнете в брой на клиента 2 000 € като корекция и да се твърди, че реално сделката е под ограничението.

Често срещани казуси

Ето няколко конкретни ситуации, с които клиентите често се сблъскват в практиката.

Наем над 10 000 лв. (5 113 €) на годишна база. Ако общата сума по договор за наем за една година надвишава прага, всеки месечен наем трябва да се плаща по банков път, дори отделната месечна вноска да е под него. Това важи и при предсрочно прекратяване — от значение е договорената обща сума по договора, а не реално изплатената до момента.

Заеми над 10 000 лв. Заем между физически лица или между физическо и юридическо лице, различно от търговска банка, над прага следва задължително да премине по банков път. Опитите голям заем да бъде разделен на по-малки плащания в брой са силно рискови и в повечето случаи се разглеждат като свързани плащания.

Договор за управление и контрол (ДУК) и граждански договор (ГД). Това е казус, който често създава объркване. ДУК не е трудово правоотношение по Кодекса на труда, а гражданският договор е уреден по Закона за задълженията и договорите. Затова възнагражденията по тях не попадат в изключението за „трудови възнаграждения по Кодекса на труда“. Когато общата сума по такъв договор надхвърля прага, плащането трябва да бъде по банков път. Разделянето на едно възнаграждение по ДУК или хонорар по ГД с цел изплащане в брой не е допустим подход.

Дивиденти — внимание. Тук прагът вече е 1 000 лв. (около 511 €), а не 10 000 лв. Това означава, че за повечето дружества, които разпределят печалба към собствениците си, дивидентът на практика ще се изплаща по банков път.

Плащания с чекове и в натура. Плащане с чек, както и предоставяне на нещо друго вместо пари по договор (даване вместо изпълнение), не попадат под регулирането на закона.

Санкции

Санкциите за нарушение на закона остават съществени. Физическите лица се наказват с глоба в размер на 25% от общия размер на извършеното плащане, а юридическите лица — с имуществена санкция в размер на 50%. При повторно нарушение в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление тези размери се удвояват — съответно до 50% за физически лица и до 100% за юридически лица.

Казано по-практично, нарушение за 20 000 € от страна на юридическо лице би довело до санкция от 10 000 €. В повечето случаи това трудно може да бъде икономически оправдано заради удобството на плащане в брой.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления — от изпълнителния директор на НАП или оправомощени от него длъжностни лица.

Заключение

Законът за ограничаване на плащанията в брой не е сложен като принцип, но детайлите са решаващи. Най-важното, което всеки бизнес трябва да помни, е следното: прагът от 10 000 лв. (около 5 113 €) остава приложим в повечето случаи; дивидентите са с праг 1 000 лв. (около 511 €); работодателите със 100 или повече наети лица изплащат трудовите възнаграждения по банков път; свързаните плащания се сумират и разделянето на една сделка не помага; санкциите са значителни — 25% за физически лица и 50% за юридически лица.

Когато тези принципи се познават и прилагат последователно, рискът от нарушение значително намалява. При по-сложни казуси — особено при разпределяне на печалба, договори за управление и контрол и граждански договори — е разумно предварително да се направи консултация със счетоводител.

Ако имате конкретен въпрос за вашия случай, свържете се с нас. Най-сигурният подход остава предварителната преценка на начина на плащане още при договаряне на сделката, а не след възникване на задължението.

Материалът е с информационна цел и не представлява индивидуален данъчен или правен съвет. Конкретното третиране зависи от фактическите обстоятелства по всеки отделен случай.

Източници: Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ); Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО); Кодекс на труда; Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност; Закон за чужденците в Република България; Закон за въвеждане на еврото в Република България; Държавен вестник, бр. 66/2023, бр. 70/2024 и бр. 72/2024; Указания на Министерство на финансите по прилагане на ЗОПБ; Национална агенция за приходите.