July 5, 2026

ПИК или електронен подпис (КЕП): кое ви трябва и кога

Счетоводни статии - Николов-ФЕЙД2БЛ

Опитвали ли сте се някога да свършите нещо с държавата по интернет — да подадете декларация, да проверите осигуряването си или просто да видите някаква справка — и веднага сте се спънали във въпроса „а с какво всъщност се логвам“?

Ако да, не сте сами. В практиката си виждам как хората често бъркат две неща, които звучат сходно, но са коренно различни: ПИК и електронния подпис. Едното е безплатно и на практика безсрочно, но по-ограничено. Другото струва пари и има срок, но дава много по-широки възможности. В тази статия ще ви ги разплета — кое какво е, кое какво може, как можете да ги получите, и — най-важното — кое е подходящо точно за вас: като физическо лице или като фирма.

Какво е ПИК и какво е КЕП — накратко

Да започнем с простото. ПИК означава „персонален идентификационен код“. Образно казано, това е нещо като таен код за достъп — комбинация, с която се идентифицирате пред конкретна институция и получавате достъп до вашите данни в нейния портал. ПИК не е електронен подпис в правния смисъл. Той служи основно за идентификация и достъп до определени електронни услуги на конкретната институция.

КЕП означава „квалифициран електронен подпис“. Той е нещо съвсем друго по същина — правно е приравнен на вашия саморъчен подпис. С други думи, каквото подпишете с КЕП, има същата тежест, все едно сте го подписали на хартия с химикал. Затова с него можете не само да гледате справки, а да подписвате документи, да подавате документи от името на фирма и да упълномощавате.

Ето разликата в едно изречение: ПИК ви пуска да влезете, а КЕП ви дава подпис. И точно оттук нататък започват нюансите, които имат значение.

Важно: ПИК от НАП и ПИК от НОИ не са едно и също

Ето първата голяма заблуда. Много хора мислят, че „ПИК“ е един-единствен код. Всъщност има два различни ПИК-а, издавани от две различни институции, и те не са взаимозаменяеми.

ПИК от НАП ви дава достъп до данъчно-осигурителната ви сметка в Националната агенция за приходите — декларираните от работодателя ви договори, осигурителния ви доход, а както ще видите след малко, и в кой пенсионен фонд се осигурявате.

ПИК от НОИ ви дава достъп до услугите на Националния осигурителен институт — обезщетения (болнични, майчинство, безработица), осигурителен стаж и доход, статус на подадени заявления, изчисления за бъдеща пенсия.

С други думи, ако искате едно нещо от НАП и друго от НОИ, може да ви трябват и двата кода. Добрата новина: и двата са напълно безплатни и практически безсрочни — веднъж издадени, не изтичат и не се плащат. Това е голямото им предимство пред електронния подпис. Важно е да се отбележи, че ако дадена институция реши, може да ви се наложи този ПИК да бъде преиздаден.

Ами електронният подпис? КЕП, облачен и мобилен

Тук картината е малко по-пъстра. Класическият КЕП идва на физическо устройство — смарт карта или USB токен, който включвате в компютъра. Но днес все повече хора ползват облачни и мобилни варианти, при които подписът „живее“ в облака или в приложение на телефона, без нужда от карта и четец.

Няколко имена, които е добре да познавате: B-Trust Mobile (на Борика) и решенията на Информационно обслужване (StampIT) са мобилни/облачни квалифицирани подписи — имат срок на валидност и се заплащат. Evrotrust е мобилно приложение с облачен подпис и различно ценообразуване — има и възможност за безплатно ползване за определени случаи.

Общото между всички тях е, че са квалифицирани — тоест имат същата правна сила като саморъчния подпис, независимо дали са на карта, в облака или в телефона. И за разлика от ПИК, всички те имат срок на валидност и обичайно са платени, освен в случаи, когато даден доставчик предлага безплатно ползване за определени услуги или кампании.

А къде остана фирменият печат?

И тук е моментът да споменем един стар български административен герой: фирмения печат. Дълги години той беше възприеман почти като магически знак за „истинност“ на документа. Има подпис, има текст, има дата — но ако няма печат, на гишето често следваше онова познато: „Трябва и печат.“

Парадоксът е, че за търговските дружества печатът не е същото като подписа. Подписът изразява волята на лицето, което има право да представлява дружеството. Печатът по-скоро удостоверява принадлежност към организацията, но сам по себе си не замества подписа и не би трябвало да превръща иначе редовен документ в „нередовен“ само защото липсва мастилен отпечатък.

В българската практика дълго време фирменият печат живееше повече като административен навик, отколкото като универсално законово изискване за валидност на документите. Старият Указ № 612 за печатите говори за право на юридическите лица да имат обикновени печати и за това, че печатът се поставя след подписа, но това не е същото като общо правило, че всеки фирмен документ е невалиден без печат.

И въпреки това, до съвсем скоро в практиката на някои институции физическият печат продължаваше да се изисква по инерция. Имал съм случай при пенсиониране на клиент, в който от НОИ настояваха да бъде осигурен печатът на дружеството, през което човекът се е осигурявал. Процедурата реално се забави, защото институцията се „запъна“, докато печатът не бъде намерен и поставен.

Това е добър пример за разликата между закона, практиката и административния навик. Законът за държавния печат урежда държавния печат като официален символ и инструмент на държавността, но фирменият печат в частния сектор дълго време беше по-скоро културен и административен остатък, отколкото самостоятелно условие за валидност на документа. Въпреки това за бизнеса последствията бяха съвсем реални: забавяне, допълнително ходене, търсене на стари печати и излишно напрежение.

Да не пропусна да добавя, че вече има законова обоснованост и фактурите да са без физически подпис, но да не се отклонявам прекалено.

Затова електронният подпис е толкова голяма промяна. Той измества не просто хартията, а цялата логика на „донесете още един печат“. При КЕП е ясно кой подписва, от чие име подписва и кога е подписал. Няма мастило, няма гише, няма спор дали липсва печат. И точно това прави прехода към електронни услуги не просто удобство, а цивилизационна крачка напред.

ПИК срещу КЕП: сравнение с един поглед

Обобщение на основните разлики:

  ПИК КЕП (вкл. облачен/мобилен)
Валидност Безсрочен — не изтича Срочен — важи определен период
Цена Безплатен Обичайно платен; възможни са безплатни опции за определени услуги или кампании
За какво служи Достъп и справки в портала на конкретна институция (НАП или НОИ) Подписване на документи, подаване от името на фирма, заявяване и управление на достъпи
Правна сила Идентификация за вход Приравнен на саморъчен подпис
Подходящ за Физическо лице за лични справки Фирми, юридически лица, упълномощаване

Какво можете с всяко — според институцията

Нека погледнем на практика. Ето какво отваря пред вас всеки от инструментите, подредено по институция:

В НАП (с ПИК от НАП или с КЕП): виждате данъчно-осигурителната си сметка, декларираните от работодателя договори, осигурителния си доход, подавате декларации и — важен пример — проверявате в кой пенсионен фонд се осигурявате.

В НОИ (с ПИК от НОИ или с КЕП): следите обезщетения, осигурителен стаж и доход, статус на заявления, изчисления за пенсия.

През eGov — Единния портал за достъп до електронни административни услуги (egov.bg): стигате централизирано до услуги на множество институции. При някои услуги е възможен достъп и чрез други средства за електронна идентификация, но за подаване и подписване на заявления най-често се изисква КЕП или облачен квалифициран подпис. Тук не само подавате и теглите — можете и да удостоверите факти за себе си пред различни ведомства.

Пример от живота: знаете ли в кой пенсионен фонд сте?

Повод за този пример ми даде една дискусия, на която попаднах наскоро — оказа се, че дори хора, които работят от години, невинаги знаят в кой пенсионен фонд се осигуряват. Ето защо този случай засяга почти всеки работещ. Мнозинството хора, започващи първата си работа, не избират сами универсален пенсионен фонд, а биват разпределени служебно. Мнозина разбират къде отиват вноските им за „втора пенсия“ едва година по-късно — когато пенсионното дружество изпрати първата писмена справка (обикновено през май). А често това писмо стига до стар адрес, защото младият човек вече учи или работи в друг град.

Резултатът: много хора нямат представа кой управлява парите за пенсията им. А проверката отнема минути. С ПИК от НАП или с КЕП влизате в услугата „Проверка на пенсионен фонд“ в портала на НАП и виждате отговора веднага — без да чакате писмо. Ако сте разпределени служебно, фондът впоследствие може и да бъде сменен. Образно казано, електронната идентификация превръща едно чакане от година в проверка от минута.

Как можете да получите всеки от тях

ПИК от НАП. Отивате в офис на НАП с личната си карта и го получавате безплатно. За да ползвате справките за вашите данни, при заявяването се активира услугата за достъп до информация.

ПИК от НОИ. Получава се от НОИ — на място в поделение или по електронен път — също безплатно.

КЕП. Издава се от лицензиран доставчик на удостоверителни услуги (например Борика/B-Trust, Информационно обслужване/StampIT, Evrotrust и други). Заплаща се, има срок на валидност и можете да изберете физическа карта или облачен/мобилен вариант според навиците си.

За кого кое е подходящо — и къде сме ние счетоводителите в цялата картина

Тук е същината. Изборът не опира само до „справки“. Опира до нещо по-важно: кой може да подава вместо вас. И тъкмо тук ПИК и КЕП се разделят рязко.

Ако сте физическо лице и ви трябват само лични справки — осигуряване, пенсионен фонд, доход — ПИК ви е напълно достатъчен. Безплатен е, на практика безсрочен и върши работа. Няма нужда да плащате за подпис.

Всъщност повечето „лесни“ неща спокойно можете да следите и вършите сами. Добър пример са данъчните облекчения, които държавата предвижда за физическите лица — за деца, за дарения, за млади семейства, за подобрения и ремонт на жилище и други. Всеки има право да се възползва от тях сам, стига да ги познава и да ги заяви навреме в годишната си данъчна декларация.

Ако сте физическо лице в по-специфична ситуация — например трябва да подадете нещо, което изисква подпис, или искате някой да действа от ваше име — тогава вече преценяваме заедно кое е най-удачно.

А ако сте фирма или юридическо лице — тук съм категоричен: електронният подпис не е екстра, а необходимост. За работа с НАП по електронен път (ДДС, декларации, годишни отчети) КЕП е практически задължителен. И точно тук мога да помогна аз като счетоводител. Не защото вие „не можете“, а защото аз знам къде най-лесно, най-бързо и най-точно да набавя, подам, извлека, разчета и изобщо да работя с тези електронни услуги всеки ден.

Важна практична подробност за упълномощаването: дори да нямате собствен електронен подпис, можете да упълномощите счетоводителя си да подава от ваше име. Това става чрез заявление за достъп до услугите на НАП, което подавате в офис на агенцията. С него, без да е нужно да се виждаме лично, вашият счетоводител получава достъп и оттам нататък неговият КЕП върши работата.

Случай от практиката: спасена декларация в последния момент

Наскоро, малко преди крайния срок за годишната данъчна декларация (30 юни), ми се обади през сайта една собственичка на нова фирма — без регистрация по ДДС — притеснена от наближаващия срок. Не беше сигурна как да подаде декларацията, не можеше да намери електронния си подпис, а срокът напираше.

След кратък разговор по телефона реши да ни се довери. Изпратихме й на имейла заявление за достъп до услугите на НАП; тя го представи в агенцията — и с това реално ни упълномощи, без изобщо да се срещаме. Оттам нататък изтеглихме цялата нужна информация направо от НАП: всички доставчици през годината, оборота от касовия апарат. Единственото, което тя трябваше да ни изпрати, беше банковата информация (макар че и там с кратко посещение до банката можеше да ни осигури пасивен достъп).

В рамките на час и половина–два всичко беше подадено. Ситуацията — спасена. Ето това е разликата, която прави познаването на инструментите: не самото притежание на подпис, а знанието как и откъде да свършиш работата бързо и точно.

Ново при нас: „Електронно трудово досие“

А ето и една посока, в която електронният подпис вече променя ежедневието на бизнеса — и в която от неотдавна помагаме и ние. Кантората вече предлага услугата „Електронно трудово досие“ — на практика революция в безхартийното администриране на персонала.

Вместо папки с хартия, трудовите документи (заповеди, споразумения, длъжностни характеристики и други) се създават, подписват и съхраняват електронно. Услугата стъпва изцяло върху квалифицирания електронен подпис — документите на работодателя задължително се подписват с КЕП, а рамката се урежда от Кодекса на труда и специална наредба. Нужно е и изрично съгласие на служителя. Резултатът: по-малко хартия, по-бързо подписване (включително дистанционно) и ред, който се намира с едно търсене, вместо с ровене из класьори.

Съветът от счетоводителя

Ако трябва да обобщя всичко в едно: инструментът може да е във вашите ръце, но истинската стойност е в това да го използвате пълноценно. За физическото лице с прости нужди ПИК-ът често е предостатъчен — безплатен и на практика безсрочен. За фирмата и юридическото лице електронният подпис е необходимост, а не лукс.

И точно там, където става сложно — при юридическото лице и при по-специфичните случаи на физическото — влизам аз. Знам къде да набавя, как да подам, откъде да извлека и как да разчета. Защото колкото и добри да стават цифровите инструменти, зад тях винаги трябва да стои някой, който знае накъде да ги насочи. Това правя всеки ден — с опит, внимание към детайла и ясна представа как работят институциите.

Накратко: кое да изберете?

  • Ако сте физическо лице и искате лични справки — започнете с ПИК от НАП и/или НОИ.
  • Ако трябва да подписвате документи електронно — нужен ви е КЕП.
  • Ако имате фирма — КЕП или упълномощен счетоводител с КЕП е практически необходим за нормална работа с институциите.
  • Ако не сте сигурни кое ви трябва — по-добре е да попитате преди крайния срок, а не в последния ден.

Ако не сте сигурни дали ви трябва ПИК, КЕП или упълномощаване на счетоводител, свържете се с нас — ще ви насочим към най-лесния вариант според конкретния случай.

Този материал е с информационна цел и не представлява счетоводна, данъчна или правна консултация. Конкретните канали, услуги и процедури на НАП и НОИ може да се променят във времето — при нужда проверявайте актуалното състояние на официалните им портали или се свържете с нас за индивидуален съвет според вашия случай.

Източници

• Портал за електронни услуги на НАП — portal.nra.bg (вкл. услугата „Проверка на пенсионен фонд“).

• Единен портал за електронни услуги на НОИ — eportal.nssi.bg.

• Единен портал за достъп до електронни административни услуги (eGov) — egov.bg.

• Доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги (КЕП): Борика/B-Trust, Информационно обслужване/StampIT, Evrotrust и др.

• Указ № 612 за печатите — относно правото на юридическите лица да имат обикновени печати и реда за поставянето им.

• Закон за държавния печат — относно държавния печат като официален символ и инструмент на държавността.

• Кодекс на труда (чл. 128б) и Наредба за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (ПМС № 71 от 2018 г.).

Сподели в социалните мрежи:
Facebook
LinkedIn