May 29, 2026

Граждански договор за изпълнителя: какво печелите, какво губите и как да оптимизирате

Счетоводни статии - Николов-ФЕЙД2БЛ

В предишните две статии от поредицата за гражданския договор разгледахме основните принципи и това какво следва да знае фирмата възложител. Тук гледната точка е друга — на човека, който подписва договора като изпълнител и получава хонорара.

Гражданският договор може да изглежда прост, но крие важни нюанси, които имат съвсем реално значение за вас. Колко получавате нето, дали се прекъсва обезщетението ви от НОИ, имате ли право на болнични и какви пенсионни права натрупвате — всичко това зависи от осигурителния ви статус към момента на изпълнение на договора. Целта ми тук е да ви помогна да разпознаете своя случай и да знаете какво да очаквате.

Защо има значение какъв е вашият статут

При трудовия договор нещата са относително прости — данъци и осигуровки се изчисляват по една и съща схема за всички работници, независимо от това какво друго правят в живота си. При гражданския договор схемата е различна. Тук всичко зависи от вашия осигурителен статус към момента на сключване и изпълнение на договора.

Имате ли трудов договор на друго място? Пенсионер ли сте? Майка в отпуск по майчинство? Студент? Самоосигуряващо се лице? Във всяка от тези ситуации действат различни правила — за това какво се удържа от хонорара ви, какво се дължи отделно, и какви права натрупвате (или не) към системата на държавното обществено осигуряване.

В следващия раздел разглеждам четирите основни групи, в които попадат повечето хора. Намерете своята и ще видите конкретно какво да очаквате.

Четирите типични ситуации

За улеснение на сравнението във всички примери по-долу използвам един и същ договорен хонорар — 500 €. Точните удръжки зависят от текущите осигурителни ставки, максималния осигурителен доход за съответната година и конкретния ви осигурителен статус, но съотношенията между отделните хипотези остават сходни. Целта е да видите разликите между основните случаи, а не статията да служи като точен калкулатор.

1. Имате трудов договор на друго място. Това е най-разпространеният случай. Работите някъде по трудово правоотношение, а допълнително сключвате граждански договор за конкретна задача. Тук има две възможности.

Ако заплатата ви по основния трудов договор НЕ достига максималния осигурителен доход за месеца — възложителят удържа от хонорара ви и осигурителни вноски, и данък. От 500 € брутен хонорар първо се отчитат 25% нормативно признати разходи (125 €), което дава облагаема база 375 €. Върху нея се удържат осигурителните вноски за ваша сметка и след това 10% данък върху остатъка. В крайна сметка прибирате ориентировъчно около 422 €.

Ако заплатата ви по основния трудов договор ВЕЧЕ достига максималния осигурителен доход — осигурителни вноски не се удържат, защото те вече са платени при основния ви работодател. Удържа се само данък. От 500 € → 375 € облагаема база → около 37,5 € данък → прибирате ориентировъчно около 462,5 €. ВАЖНО: в този случай вие трябва да представите на възложителя служебна бележка от основния си работодател, която потвърждава, че сте достигнали максимума за съответния месец. Без този документ възложителят е длъжен да удържи пълните осигуровки.

2. Работите само по граждански договори (без трудов договор). Тук попадат студенти, безработни, и хора, които работят по нерегулярни ангажименти, без да са се регистрирали като самоосигуряващи се. Законът прилага праг — ако сумарният ви доход за месеца, след приспадане на признатите разходи, остане под минималната работна заплата за съответната година, осигуровки не се дължат. Удържа се само данък. Над този праг — прилагат се пълните осигурителни вноски. ВАЖНО: във всички случаи без трудов договор е добре сам да внасяте здравните си осигуровки за съответния месец, за да не прекъснете здравните си права. Това понякога се пропуска — особено от хора, които си мислят, че щом получават хонорар, всичко е наред автоматично.

3. Пенсионер сте. Пенсионерите имат особен статут в осигурителната система — вече сте осигурени за пенсия чрез самата пенсия, и в общия случай за здравното осигуряване също. Когато получавате хонорар по граждански договор и нямате друг трудов доход през месеца, върху хонорара обикновено се дължи само данък. От 500 € → 375 € облагаема база → около 37,5 € данък → прибирате ориентировъчно около 462,5 €. Имайте предвид нюансите: ако работите едновременно по трудов договор някъде или сте активно ангажиран по още няколко граждански договора, схемата може да се промени. Пенсионерите имат право и доброволно да се осигуряват за пенсия върху хонорара — за да увеличат бъдещата си пенсия. Но това е по ваш избор.

4. Имате авторски доходи. Когато работата ви е с авторски характер — превод, написване на статия, музикална композиция, дизайн, програмен код по конкретна задача — може да се приложи специален режим, ако конкретният доход действително има характер на авторско или лицензионно възнаграждение. Признатите разходи са 40% (вместо обичайните 25%), което обичайно води до по-ниска облагаема база и по-благоприятен нетен резултат. От 500 € → 200 € признати разходи → 300 € облагаема база → 30 € данък → прибирате ориентировъчно 470 €. Осигурителният режим обаче следва да се преценява според конкретния случай и естеството на дохода. Не всяка консултация или обучение се квалифицира като авторски труд. Ако имате съмнение дали вашата работа попада в този режим, консултирайте се със счетоводител.

Граждански договор по време на майчинство

Това е една от най-полезните подробности за майки в отпуск по майчинство, която не винаги е известна: по правило работата по граждански договор не прекъсва получаването на парично обезщетение за майчинство от НОИ.

Защо е така? Защото обезщетението за майчинство се изплаща на база на трудовото ви правоотношение, което продължава да съществува, докато сте в отпуск. А върху гражданския договор не се правят осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (ОЗМ) — те съществуват само при трудовия договор. Тоест двете системи по правило не се пресичат и гражданският договор не води сам по себе си до прекъсване на обезщетението.

В резултат, ако сте в отпуск по майчинство и имате възможност да поемете конкретна задача по граждански договор, в общия случай можете да го направите, без да загубите паричното обезщетение. Така запазвате обезщетението от НОИ и получавате допълнителен хонорар по гражданския договор.

Същият принцип се отнася и за други видове обезщетения, плащани от НОИ — за гледане на дете до 2-годишна възраст, както и при временна нетрудоспособност, когато сте в болничен по основното си трудово правоотношение. В общия случай гражданският договор, изпълнен в този период, не води до прекъсване на тези обезщетения.

Едно изключение все пак има, и е важно да го отбележа — през първите 135 дни от отпуска за бременност и раждане законът не позволява извършване на трудова дейност, която подлежи на осигуряване за риска „Общо заболяване и майчинство“. Тоест работа по трудов договор в този период е изключена. Но работата по граждански договор, която не подлежи на това осигуряване, по правило е допустима, доколкото не прикрива трудово правоотношение и не попада в друга несъвместима хипотеза. Все пак темата има нюанси — особено когато гражданският договор е сключен с настоящия или близък ваш работодател, или когато естеството на работата прилича на трудова дейност. При съмнение е разумно да се консултирате със счетоводител или с НОИ, преди да приемете гражданския договор.

Болничен, безработица и пенсионни права

Гражданският договор има своите предимства — гъвкавост, по-високо чисто възнаграждение в някои сценарии, неприкосновеност на обезщетенията от НОИ. Но има и своите ограничения, които е полезно да познавате — особено ако обмисляте дали да настоявате за трудов договор пред възложителя.

Болничен. За да имате право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, трябва да сте осигурени във фонд „Общо заболяване и майчинство“ — а върху гражданския договор такова осигуряване не се прави. Тоест ако работите само по граждански договори, не придобивате право на парично обезщетение за временна неработоспособност по това основание. Ако се разболеете — възстановяването ви е изцяло за ваша сметка. Ако имате трудов договор някъде, обезщетението при временна неработоспособност се дължи по него, не по гражданския договор.

Безработица. Същата логика. Правото на обезщетение за безработица се натрупва чрез вноски във фонд „Безработица“, които също се правят само при трудов договор. Работата само по граждански договор обичайно не води до придобиване на право на обезщетение за безработица, тъй като по това правоотношение не се правят вноски за фонд „Безработица“. Ако работите само по граждански договори в продължение на години и впоследствие останете без работа, обичайно няма да имате право на обезщетение от НОИ на това основание.

Пенсионни права. При гражданския договор могат да се правят вноски за фонд „Пенсии“ — тоест натрупвате пенсионни права. Но има два нюанса. Първо, вноските често са върху по-нисък облагаем доход, отколкото бихте имали по трудов договор за същата работа. Второ, при някои сценарии (например пенсионер или авторски труд) пенсионни вноски не се правят изобщо. Тоест ако планирате дългосрочно да работите на свободна практика, помислете дали да не се регистрирате като самоосигуряващо се лице — там имате повече контрол върху осигурителния си доход.

Тези ограничения не са причина да отказвате граждански договори. Но са причина да ги разглеждате като това, което са — конкретен инструмент за конкретни задачи, а не като пълноценен заместител на трудовия договор.

Данъкът: какво се удържа и какво можете да оптимизирате

Стандартно възложителят удържа данъка от хонорара ви още при плащането и го превежда към НАП за съответното тримесечие. Това е удобно за вас — нямате какво да правите допълнително. Но за хонорари, изплатени в последното тримесечие на годината (октомври–декември), законът предвижда една полезна възможност.

Ако изрично заявите писмено пред възложителя, той има право да не удържа данъка върху вашия хонорар през последното тримесечие на годината. Цялата сума ви се изплаща без удържане на данък, а след това вие включвате дохода в годишната си данъчна декларация и сами внасяте дължимия данък.

На пръв поглед изглежда, че няма разлика — просто плащате данъка по-късно. Но има. Когато подадете годишната декларация и внесете данъка в законния срок чрез електронното подаване, имате право на 5% отстъпка от дължимия данък.

Пример с числа. Хонорар 500 € → 375 € облагаема база → дължим данък 37,5 €. Ако възложителят го удържи стандартно — губите 37,5 €. Ако ви се изплати без удържане и сами декларирате и внесете данъка в срок — плащате 37,5 € минус 5% отстъпка = 35,63 €. Разликата е около 1,87 € върху един хонорар от 500 €. Разликата не е голяма, но при няколко хонорара през последното тримесечие сумата нараства. А ако работите с по-високи хонорари, ефектът е по-чувствителен. Отстъпката е ограничена до 500 лв. (около 256 €) общо за годината — таван, който при типични хонорари по граждански договори рядко се достига.

Условията за отстъпката: декларацията трябва да бъде подадена по електронен път до 31 март на следващата година, дължимият данък — внесен в същия срок, и да нямате други неплатени публични задължения. Това е едно от малките неща, които правят разликата между „просто получих хонорар“ и „извлякох максимума от ситуацията“.

Кога да настоявате за трудов договор

Гражданският договор е създаден за конкретна задача с конкретен резултат. Когато работата ви по същество е продължителна, ежедневна и подчинена на ръководството на възложителя, тя може да има белезите на трудово, а не на гражданско правоотношение. В такива случаи е разумно да поискате преценка дали отношенията не следва да бъдат уредени като трудови.

Кои признаци показват, че работата ви по същество има характер на трудово правоотношение? Работите всеки ден или по фиксиран график. Имате работно място при възложителя. Ползвате негови инструменти, оборудване или софтуер. Подчинявате се на неговите указания за това как и кога точно да извършите работата. Работата няма ясен край — продължава неограничено. Поотделно нито един от тези признаци не е окончателен, но в съвкупност могат да насочват към трудово, а не към гражданско правоотношение.

Какво печелите при трудов договор? Право на платен годишен отпуск. Болнични при заболяване. Обезщетение при безработица, ако правоотношението бъде прекратено. По-високи пенсионни права. Право на обезщетение при бременност и раждане и при гледане на дете до 2-годишна възраст. Тоест целият социален пакет, който държавата осигурява чрез трудовото правоотношение.

Това не е конфронтация с възложителя — много често и двете страни не са осъзнали ясно, че работата по същество е трудова. Един спокоен разговор често е достатъчен. А ако възложителят откаже, имате възможност да сезирате Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която проверява именно такива случаи. Но и за двете страни е по-добре нещата да се уредят правилно от самото начало, отколкото да се преквалифицират със задна дата.

Заключение

Гражданският договор не е нито по-добър, нито по-лош от трудовия договор — той е просто различен инструмент със собствени предимства и ограничения. Когато познавате правилата, можете по-уверено да прецените кога и за каква работа гражданският договор е подходящ избор за вас и кога е по-разумно да настоявате за трудово правоотношение.

За майки в отпуск по майчинство, за пенсионери, за хора с авторски доходи и за всеки, който поема конкретна задача извън основната си работа, гражданският договор често е напълно подходящ инструмент. За продължителна и подчинена работа обикновено не е.

Ако имате конкретен въпрос за вашата ситуация, свържете се с нас. Една ясна сметка преди подписване на договора често струва повече от опитите за поправяне на последиците след това.

Материалът е с информационна цел и не представлява индивидуален правен, данъчен или осигурителен съвет. Конкретният режим зависи от фактическите обстоятелства по всеки отделен случай.

Източници: Закон за задълженията и договорите; Закон за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); Кодекс на труда; Кодекс за социалното осигуряване (КСО); Закон за здравното осигуряване; Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица (НООСЛБГРЧМЛ); Национална агенция за приходите (НАП); Национален осигурителен институт (НОИ).

Сподели в социалните мрежи:
Facebook
LinkedIn