Какво представлява платеният годишен отпуск и на кого се полага. Обезщетение при прекратяване: кога се дължи, как се смята и какви са правата ви.

Накратко: при прекратяване на трудов договор неизползваният платен годишен отпуск се заплаща като обезщетение по чл. 224 КТ, ако правото за ползване не е погасено по давност. Сумата зависи от броя неизползвани работни дни и от среднодневното брутно възнаграждение, определено по правилата за платен отпуск. Върху обезщетението се удържа данък, осигуровки не се дължат.

При прекратяване на трудов договор почти винаги възниква един и същ въпрос: „Колко ще ми се плати за неизползвания отпуск?“ Отговорът е обезщетението по чл. 224 от Кодекса на труда. За да се разбере правилно обаче, първо трябва да е ясно какво представлява платеният годишен отпуск — защото обезщетението е неговият паричен еквивалент, когато отпускът не е използван. Затова ще започна от самото право на отпуск, а след това ще премина към сметката, сроковете и практическите права на работника.

Какво е платеният годишен отпуск и на кого се полага

Платеният годишен отпуск е право на всеки работник и служител (чл. 155, ал. 1 КТ) и е създаден в негова полза — за почивка и възстановяване. Основният минимален размер е 20 работни дни годишно (чл. 155, ал. 4), а по трудов или колективен договор може да се уговори и по-дълъг отпуск. В статията за трудовия договор споменах този отпуск основно като брой дни; тук го разглеждам по-подробно — кога възниква, как се ползва и какво се случва с неизползваните дни при прекратяване.

Кога възниква правото? При постъпване на работа за първи път отпускът може да се ползва, след като работникът придобие поне 4 месеца общ трудов стаж (чл. 155, ал. 2) — независимо при колко работодателя е натрупан този стаж. Важно уточнение: осеммесечният праг отпадна — до края на 2020 г. изискването беше 8 месеца, а от 2021 г. е 4 месеца. Самото право на отпуск се натрупва пропорционално, по месеци. Затова дори когато трудовият договор бъде прекратен преди работникът да е могъл реално да ползва отпуска, при наличие на натрупани дни се дължи обезщетение за тях (чл. 155, ал. 3).

Отпускът е право на работника — как се ползва

Тъй като отпускът е в полза на работника, той се ползва по негово искане и с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Работодателят организира и одобрява, но инициативата по правило е на работника.

На практика молбата за отпуск е в свободен текст — няма задължителен образец. Важно е обаче да съдържа минимума, който я прави годна: работодателя, до когото е адресирана, вида отпуск, конкретните дни или период (и от коя година се ползва), дата и подпис. Върху нея се отбелязва и писменото разрешение на работодателя (чл. 173, ал. 1), с което ползването става редовно. Свободната форма не значи „без реквизити“ — значи само, че сам избирате как да я напишете. В нашата кантора цялата тази документация — молби и разрешения — се води безхартиено чрез услугата „Електронно трудово досие“ (ЕТД). Тя не бива да се бърка с електронния трудов запис (ЕТЗ) към НАП.

Има ограничени изключения, при които работодателят може да предостави отпуска и без съгласието на работника (чл. 173, ал. 4). Това е възможно например при престой (принудително спиране на работата не по вина на работника) повече от 5 работни дни, при едновременно ползване на отпуск от всички работници и служители или когато работникът не е поискал отпуска си до края на годината въпреки писмена покана. Извън тези изрично предвидени случаи отпускът не може да се налага едностранно.

Ползването може и да се отложи за следващата година (чл. 176), но не безсрочно: правото на ползване се погасява по давност две години след края на годината, за която се полага (чл. 176а, ал. 1). Има изключения — например когато отпускът е отложен заради друг законоустановен отпуск, давността започва да тече от завръщането на работа.

Как се плаща самият отпуск (докато договорът върви)

Струва си да се каже и как се плаща самият отпуск, докато договорът не е прекратен — защото това е базата, която я има и при обезщетението. За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща възнаграждение, изчислено от среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец преди отпуска, през който работникът е отработил поне 10 работни дни (чл. 177, ал. 1 КТ). Ако няма такъв месец — например при нов служител — базата се определя от договорената основна заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, разделени на средномесечния брой работни дни (чл. 177, ал. 2).

Възнаграждението за отпуска = среднодневно брутно × работни дни отпуск. За разлика обаче от обезщетението: при реално ползвания отпуск среднодневното брутно се коригира с коефициент по чл. 18, ал. 2 НСОРЗ, който отразява съотношението между работните дни на базовия месец и на месеца, през който се ползва отпускът. При обезщетението по чл. 224 този коефициент не се прилага. Тоест базата е обща, но обезщетението се смята „по-просто“, без корекцията за разликата в работните дни между месеците.

Други видове платен отпуск (накратко)

Освен основния годишен отпуск, Кодексът предвижда и платен отпуск за конкретни поводи, който е отделен и не се приспада от годишния (чл. 157 КТ): при встъпване в брак — 2 работни дни; при кръводаряване — за деня на прегледа и кръводаряването и 1 ден след него; при смърт на близък роднина — 2 работни дни. Има и учебен отпуск за учащи без откъсване от работа (чл. 169–171). Тези отпуски се полагат за самото събитие, не изискват предварителен стаж и не намаляват договорения годишен отпуск.

Неплатеният отпуск и ДУК — накратко. Освен платения, има и неплатен отпуск (чл. 160 КТ). Полезно е да се знае, че неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж. И още нещо, което често се бърка: при договор за управление и контрол (ДУК) няма нито платен, нито неплатен отпуск по Кодекса на труда — защото ДУК не е трудов договор. Затова и обезщетение по чл. 224 при ДУК не се дължи.

Обезщетението при прекратяване — чл. 224

При прекратяване на трудовото правоотношение — независимо от основанието (по взаимно съгласие, с предизвестие или при уволнение) — работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, ако правото на този отпуск не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1 КТ). За да има дни, които да бъдат обезщетени, е необходимо да е налице поне един пълен месец трудов стаж при работодателя.

Важна методологична подробност: обезщетението по чл. 224 се изчислява по реда на чл. 177 КТ — тоест като самия платен отпуск — към деня на прекратяване (чл. 224, ал. 2). Това го отличава от повечето други обезщетения при прекратяване, които се смятат по друг ред (чл. 228).

Практически съвет: при прекратяване е добре да се провери за кои години има неизползван отпуск и дали правото за ползване не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224 КТ обхваща само неизползвания отпуск, чието право не е погасено, затова годината, за която се отнасят дните, има значение.

Как се смята — база и полагаеми дни

Изчислението стъпва на две неща — база и брой дни. Базата е среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който работникът е отработил поне 10 работни дни. Ако последният месец е нетипичен (болничен, неплатен отпуск), се гледа назад към месец, който отговаря на условието. Както отбелязах по-горе, при самото обезщетение коефициентът по чл. 18, ал. 2 НСОРЗ не се прилага.

Обезщетението = среднодневно брутно възнаграждение × работни дни неизползван отпуск. Полагаемите дни се определят пропорционално за всяка календарна година поотделно: годишният размер на отпуска ÷ 12 × броя на месеците, които се зачитат. Непълен месец се брои за пълен, ако са отработени поне половината работни дни за него, а полученият резултат се закръгля нагоре до цял ден. Това изчисление — както за определяне на дните, така и за изчисляване на сумата — може да се види на практика с калкулатора за обезщетение в раздела Калкулатори.

Пример: ако работник има право на 20 работни дни годишен отпуск и трудовото правоотношение се прекрати след 6 месеца работа през годината, полагаемият отпуск за тази година е приблизително 10 работни дни. Ако част от тях вече са използвани, обезщетението се дължи само за остатъка. Точната сума се получава, когато неизползваните дни се умножат по среднодневното брутно възнаграждение, определено по правилата за платен отпуск.

Данъци, срокове и какво отива към НАП

Върху обезщетението по чл. 224 се удържа само 10% данък върху дохода; осигуровки не се дължат (чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ). Това го отличава от заплатата.

Срокът за изплащане също е важен: обезщетенията при прекратяване се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване; при забава работодателят дължи и законна лихва (чл. 228, ал. 3 КТ).

И една подробност, която често изненадва: в уведомлението (електронния трудов запис) към НАП при прекратяване се посочват дните използван отпуск към датата на прекратяване, а не самата сума на обезщетението. Сумата се изчислява, изплаща и облага отделно.

 

Защо не мога да Ви кажа точната сума предварително. Често работодателят иска обезщетението да бъде изчислено, а заповедта — подготвена още при подаване на предизвестието. Това е разбираемо, но може да бъде подвеждащо: до последния работен ден данните може да се променят. Работникът може да поиска и да му бъде разрешен нов платен отпуск, да излезе в болничен, да ползва друг отпуск по КТ или да има самоотлъчка — всяко от тези обстоятелства може да промени броя неизползвани дни или дори базата за изчисление, тоест последния месец с поне 10 отработени дни. Затова предварителната сума е само прогноза; окончателното обезщетение се определя към реалната дата на прекратяване.

Правата ви — и една недобросъвестна практика

Тъй като отпускът е право на работника, важно е да се разграничи законосъобразната организация на отпуските от недобросъвестния натиск. В практиката се срещат случаи, в които напускащ служител е убеждаван да „изчерпи“ отпуска си в срока на предизвестието, за да се намали дължимото обезщетение. Работодателят може да предостави отпуск едностранно само в ограничените случаи по чл. 173, ал. 4 КТ; извън тях отпускът не може да бъде наложен против волята на работника.

Работодателят може писмено да покани работника да ползва отпуска си, но самата покана поражда право на едностранно налагане само ако отпускът не бъде поискан до края на календарната година — а не автоматично в срока на предизвестието. Самото връчено предизвестие не е основание отпускът да се наложи; това е и изричната позиция на МТСП.

Подписването на молби със задна дата, натискът или подвеждането не са добросъвестни практики. Неизползваният отпуск при прекратяване се обезщетява по чл. 224 КТ, а при спор работникът може да се обърне към Инспекцията по труда и, при неизплатено обезщетение, към съда в рамките на приложимата давност.

Да не се бърка с другите обезщетения

Накрая, чл. 224 е само за неизползвания отпуск и не бива да се смесва с другите обезщетения при прекратяване, които имат различни основания и различно данъчно третиране: за неспазено предизвестие (чл. 220), при прекратяване без предизвестие (чл. 221), при оставане без работа (чл. 222, ал. 1), при прекратяване поради болест (чл. 222, ал. 2 — не се облага), при пенсиониране (чл. 222, ал. 3 — не се облага) и при незаконно уволнение (чл. 225). А при договор за управление и контрол и при граждански договор обезщетение по чл. 224 изобщо не се дължи.

Какво да гледам на практика

• Обезщетение по чл. 224 се дължи при всяко прекратяване, стига да има неизползван отпуск, непогасен по давност.
• Базата е последният месец с поне 10 отработени дни; ако последният е нетипичен, се гледа назад.
• Полагаемите дни са пропорционални на прослужените пълни месеци, по години.
• Върху сумата се удържа само 10% данък; осигуровки не се дължат.
• Изплаща се до края на месеца след прекратяването, иначе тече законна лихва.
• Точната сума се фиксира към датата на прекратяване, не при предизвестието.
• Отпускът е право на работника — не се поддавайте на натиск да го „изчерпите“ само за да намалее обезщетението.

Разбира се, в една статия не могат да се обхванат всички практически ситуации. При конкретен казус относно ползването на отпуск, давността или изчисляването на обезщетението е препоръчително да се направи проверка по документи и да се консултирате със счетоводител, преди да предприемете действия.

Източници:

Кодекс на труда (чл. 155, 157, 160, 169–171, 173, 176, 176а, 177, 224, 228);

Наредба за структурата и организацията на работната заплата (чл. 18);

Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8, т. 7);

ЗДДФЛ.