Марката е регистрирана. Таксите са платени. Фактурата е при счетоводителя. И тогава идва въпросът: „А сега какво?“

Проблемът е, че за търговската марка част от най-важните счетоводни отговори се определят не след регистрацията, а преди нея.

Осчетоводяването на самата фактура е моя работа и не е най-интересната част от разговора. По-интересно е другото — какво следва оттук нататък. Защо брандът, който градите, няма да се появи в баланса ви. Какво ще провери инвеститорът, ако нещата тръгнат. Какво остава, ако не тръгнат.

Тази статия е за това: какво казва счетоводството за търговската марка, какво не може да каже, и кои избори си струва да се обсъдят предварително, а не да се откриват след това.

Първо, новината, която сварва основателите неподготвени

Вътрешно създадената търговска марка не се признава като нематериален актив. СС 38 „Нематериални активи“ е категоричен: вътрешно създадените търговски марки, наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не се признават и не се отчитат като нематериални активи — независимо колко разпознаваем е брандът на практика.

Причината е формулирана точно — разходите по тях не могат да бъдат разграничени от стойността на бизнеса като цяло.

Спрете се на това за момент. Стандартът не твърди, че марката ви е без стойност. Не твърди, че не е важна. Казва нещо друго: че никой не може да измери надеждно колко точно струва, защото разходите за изграждането ѝ са неразделно преплетени с разходите за развиване на самия бизнес. Къде свършва рекламата на продукта и започва изграждането на бранда? Няма кой да го каже с числа.

Оттук идва парадоксът, който всеки основател рано или късно среща: брандът ви може да струва милиони, а в баланса ви го няма.

И за да няма недоразумение — разходите за реклама и промоция също не се капитализират. Стандартът ги изброява изрично сред последващите разходи, които се признават текущо, в периода на възникването им. Таксите за поддържане и подновяване на регистрацията обичайно се третират като текущ разход, когато само запазват съществуващата правна защита и не създават отделен нов актив. Не можете да „сглобите“ стойността на бранда си, събирайки разходите за него.

Случай от практиката: и ние минахме оттам

Не пиша това като теория. Кантората ми притежава регистрирана търговска марка — „Николов ФЕЙД2БЛ“, рег. № 169875, за класове 35 и 41. Минал съм през същите въпроси, които описвам по-долу: кой да е титулярят, какво влиза в стойността, какво остава текущ разход.

Именно затова знам колко лесно се пропуска едно нещо: човек мисли за марката като за чисто правна задача, а тя носи и счетоводни последици — които се предопределят в същия този момент, не по-късно.

„Но моят бранд наистина струва повече!“

Чувал съм го много пъти. И е вярно.

Тук е мястото да спомена репутацията, защото стандартът я описва по начин, който буквално дефинира тази пропаст. Вътрешно създадената репутация, казва СС 38 „Нематериални активи“, може да се изрази в увеличение на пазарната стойност на предприятието като цяло в сравнение с балансовата стойност на неговите установими нетни активи.

Прочетете го отново. Това е точното описание на разликата между това, което бизнесът ви струва, и това, което пише в счетоводните му книги.

И репутацията също не се признава — но по различна причина от марката. Тя не е установим ресурс, който предприятието може да контролира и чиято стойност може надеждно да се оцени. Стандартът дори добавя едно почти горчиво уточнение: въпреки че могат да се очакват икономически изгоди.

Изгодите ги има. Активът — не.

Разликата между двете си заслужава да се разбере. Марката е установима — има си регистрационен номер, класове, територии, може да се продаде отделно. Репутацията не е — тя не се отделя от бизнеса и не съществува самостоятелно. Тоест марката е онази част от изграденото, която може да се назове. Репутацията е всичко останало, което върви с бизнеса, но не може да се отдели и измери самостоятелно.

Една скоба, преди да продължа. Всичко казано дотук важи за марката и репутацията. Ако обаче същият стартъп разработва софтуер, приложение или AI агент, картината е различна — при развойната дейност разходите при определени условия могат да се признаят като актив. Защо едното може, а другото не, и как се стига до стойността, заслужава отделен разговор. Ще се върна на темата в следваща статия.

Сега обърнете картината: придобитата марка

Ако купите чужда търговска марка и са изпълнени критериите за признаване, тя обичайно се признава като нематериален актив. Отговаря на критериите — установима е, контролирате я, оценката е надеждна (платили сте конкретна цена), очакват се икономически изгоди. В първоначалната стойност влизат покупната цена и преките разходи по придобиването и привеждането ѝ в състояние за използване.

Същата по същество марка. Различно третиране. Разликата не е в икономическата ѝ важност, а в начина, по който възниква надеждно измерима стойност за счетоводни цели.

И оттук следва нещо, което си заслужава да се назове ясно: вашият бранд не е във вашия баланс. Той ще се появи в чуждия — в деня, в който го продадете. Купувачът може да го обособи като самостоятелен актив и да го признае според приложимите правила за първоначална оценка — най-често по цена на придобиване, а при определени сделки и по справедлива стойност.

Това е историята на всеки успешен изход, разказана счетоводно.

Сценарий първи: нещата тръгват

Това е сценарият, за който всеки стартъп мечтае. И тук идва изненада номер две: когато дойде сериозен инвеститор или купувач, той няма да отвори баланса ви, за да види колко струва марката. Знае, че там я няма — това е нормално навсякъде по света. Оценява ви по бъдещи парични потоци, по пазар, по екип, по темп на растеж.

Това, което ще провери под лупа, е съвсем друго: кой е титулярят. За кои класове. В кои територии. Чиста ли е веригата на правата.

И тук е грешката, която реално руши сделки. Марка, регистрирана на личното име на основателя вместо на дружеството, означава, че дружеството, което купувачът придобива, не притежава собствения си бранд. Марка само за България, докато бизнесът работи в целия ЕС. Марка в грешен клас. Марка, чиято регистрация не е подновена.

Счетоводната бележка няма да провали сделката. Това — може.

Сценарий втори: нещата не тръгват

За този сценарий се говори много по-малко, а е поне толкова вероятен. Ако марката е призната като актив, тя не изчезва от баланса само защото бизнесът е забуксувал. Тук влиза СС 36 — Обезценка на активи.

Обезценка се признава, когато балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност. Възстановимата стойност е по-високата от нетната продажна цена и стойността в употреба.

Преценката се прави при наличие на индикации, че активът може да е обезценен. Външни индикации са например съществен спад в пазарната стойност, неблагоприятни пазарни или правни промени, загуба или ограничаване на правната защита. Вътрешни са преустановяване на използването на марката, ребрандиране, прекратяване на продуктова линия, съществен спад в продажбите.

И една практична бележка, която спестява грешен рефлекс: самото изтичане на време, плащането на такси за подновяване или липсата на отделно измерим приход от марката не налагат автоматично обезценка. Ако марката продължава да се използва и подпомага дейността, няма основание да я обезценявате.

Затова е добре да пазите доказателства за използване и икономическа полезност: договори, продажби под марката, сайт, рекламни материали, пазарни данни. Документираната преценка е това, което отличава професионалното решение от предположението.

Какво наистина се решава — и то преди регистрацията

Забелязвате ли какво е общото между всичко дотук? Третирането не се избира. То следва от фактите — кой е създал марката, кой я притежава, какво се е случило с бизнеса. Намерението има значение само там, където стандартът изрично го предвижда, и то като преценка, която се документира и преразглежда.

Но има решения, които наистина са ваши. И почти всички се вземат при заявяването, не след него.

Кой е титулярят. Физическото лице или дружеството? Това е едно поле в заявлението и същевременно най-тежкото решение в цялата процедура. Ако марката е на вашето лично име, тя не е актив на фирмата ви — просто не е. А прехвърлянето после минава през продажба, безвъзмездно прехвърляне или апорт, всяко със свои данъчни последици.

Апортът. Ако марката влиза в дружеството като непарична вноска, процедурата минава през оценка от три вещи лица по реда на Търговския закон. Но за стартъп има и по-важна последица: апортът може да промени дяловете или икономическия баланс между съдружниците. Основател, който апортира марката си, може да увеличи своя дял — а това е точно нещото, което следващият инвеститор ще разгледа внимателно. Конкретният ефект зависи от решението за увеличаване на капитала, оценката и договореностите между съдружниците.

ДДС кредитът. Регистрирано ли е дружеството по ДДС към момента на фактурата от представителя? Дребен въпрос на пръв поглед, реални пари на практика.

Прагът на същественост. Определя се в счетоводната политика на предприятието и се прилага последователно. Приема се предварително — не се нагажда според конкретния случай.

Финансирането от ЕС. Все повече стартъпи покриват регистрацията на марката си по европейски програми. Това е чудесно — но такова финансиране има собствено счетоводно третиране и не е същото като да платите от джоба си. Ако кандидатствате, обсъдете го предварително, а не когато средствата вече са постъпили.

Кратък практически чеклист преди заявяването

• Кой ще бъде титулярят — физическо лице или дружество?
• За кои класове ще се подаде заявката?
• За кои територии ще се търси защита?
• Кой ще плати разходите и на чие име ще са фактурите?
• Има ли ДДС регистрация към момента на разхода?
• Ще има ли финансиране по програма?
• Какво ще е счетоводното третиране според конкретните факти?

Ами амортизацията?

Тук обикновено идва въпросът: за колко години се амортизира марката? Отговорът най-често е — за никакви.

Търговската марка обичайно се приема с неопределен полезен живот, защото регистрацията може да се подновява безкрайно. А активите с неопределен полезен живот не се амортизират — вместо това подлежат на преценка за обезценка. Амортизация идва само когато има факти, които ограничават живота: решение за ребрандиране, продукт с ограничен жизнен цикъл, договорен срок.

И тук има още един пласт — данъчният. Счетоводната и данъчната амортизация са два паралелни свята и рядко съвпадат. Писал съм подробно за това в статията „Какво е това „Амортизация“ и защо е толкова важна за вашия счетоводител?“, включително за стойностния праг и за едно условие, което има пряко значение тук: за да е данъчен дълготраен нематериален актив, законът изисква активът да има ограничен полезен живот.

Практическият извод: когато търговската марка е с неопределен полезен живот, тя не отговаря на критерия за ограничен полезен живот по чл. 51 ЗКПО и не се включва в данъчния амортизационен план — независимо от стойността ѝ.

А ако бизнесът вече работи?

Всичко дотук е през очите на стартъпа — нов бизнес, който тепърва гради име. При вече работещ бизнес принципите са същите, но пътят често е различен: там има история, съществуващи активи, понякога и отдавна изградена марка, която тепърва се регистрира формално. Третирането пак следва фактите, но фактите са други. Това заслужава отделен разговор — и обикновено конкретен, а не общ.

Съветът от счетоводителя

Ако трябва да събера всичко в едно изречение: не гонете счетоводното признаване на бранда си — то няма да стане, и това е напълно нормално. Гонете чистата структура.

Кой притежава какво. За кои класове. В кои територии. Кой е платил и по какъв документ. Това са нещата, които решават сделки — и всички се уреждат в началото, а не когато купувачът вече чете документите ви.

Затова съветът ми е прост: елате при счетоводителя преди регистрацията, не след нея. Когато дойдете с фактурата в ръка, повечето избори вече са направени. Понякога правилно, понякога — не.

И още нещо, което казвам открито: аз пиша за счетоводната страна. За правните детайли — избор на класове и територии, структура на правата, подаване и срокове — е добре да работите със специалист по интелектуална собственост. В практиката си често работим с колегите от QuestionMarks по такива казуси и мога спокойно да ги препоръчам.

Източници

• СС № 38 „Нематериални активи“ — по-специално т. 3.2 (вътрешно създадена репутация), т. 3.4 (вътрешно създадени търговски марки), т. 6.1 (последващи разходи) и т. 9 (класифициране).

• СС № 36 „Обезценка на активи“ — индикации за обезценка, възстановима стойност.

• Закон за корпоративното подоходно облагане — чл. 51 (данъчни дълготрайни нематериални активи).

• Закон за марките и географските означения.

Този материал е с информационна цел и не представлява счетоводна, данъчна или правна консултация. Счетоводното третиране зависи от конкретните факти и обстоятелства, а нормативната уредба се променя във времето. За вашия случай се свържете с нас за индивидуален съвет.