Кога нестопанската дейност преминава в стопанска и какви задължения следват.

На пръв поглед юридическите лица с нестопанска цел изглеждат просто устроени: регистрираш сдружение, преследваш кауза, а щом няма печалба, значи няма и кой знае каква отчетност. В практиката нещата стоят другояче. Затова в тази статия ще подредя накратко какво всъщност представляват тези организации и ще се спра на практическите рискове, които най-често се открояват при проверка или ревизия.

Какво е ЮЛНЦ — накратко

Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) са уредени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Законът познава две основни форми: сдружение — доброволно обединение на лица с членски състав, и фондация — обособено имущество, посветено на определена цел, без членове. Разговорно се среща и думата „асоциация“, но тя не е законов термин; правно погледнато, говорим за сдружение или фондация.

Отделно от вида стои втора особеност — ползата. Всяко ЮЛНЦ се самоопределя дали ще извършва дейност в частна полза (в интерес на ограничен кръг лица — например членове или други предварително определени лица) или в обществена полза (в интерес на неопределен кръг). Целите на ЮЛНЦ в обществена полза трябва да са сред изброените в чл. 38 ЗЮЛНЦ — гражданско общество, здравеопазване, образование, култура, подкрепа за уязвими групи, човешки права, околна среда и др. Важна подробност: законът допуска смяна само в едната посока — от частна към обществена полза, но не и обратно (чл. 2, ал. 2 ЗЮЛНЦ). Особено популярни са тези за деца в неравностойно положение, здравни проблеми, спорт и личностно развитие и не на последно място за защита и обгрижване на животни. С други думи, дейности, в които обществото е решило, че държавата не се намесва особено активно.

Регистрацията се извършва в регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписванията. За сдружение се подава заявление образец А15, а за фондация — образец А16. Държавните такси са ниски, като електронното подаване е двойно по-евтино от това на хартия. И още нещо, което често се подценява: ЮЛНЦ може да извършва и стопанска дейност, но тя трябва да е допълнителна, да е предвидена в учредителния акт, да е свързана с предмета на основната дейност, а приходите да се използват за постигане на целите му (чл. 3 ЗЮЛНЦ).

Нестопанската страна: дарения, членски внос и отчетите

Типичните приходи на едно сдружение — членският внос и даренията — обичайно са част от нестопанската дейност и не се облагат с корпоративен данък като доход от стопанска дейност. Счетоводното им признаване и представяне обаче зависят и от условията на конкретното дарение или финансиране и от приложимата счетоводна политика. За по-напредналите ще добавя, че финансовите отчети се съставят по СС 9 „Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност“.

Тук има особеност, която си струва да се знае: годишният финансов отчет на ЮЛНЦ изглежда различно от този на „обикновено“ предприятие. Централен е Отчетът за приходите и разходите от нестопанска дейност, в чиято основа стоят именно даренията и членският внос; отчетът за паричните потоци се изготвя по прекия метод (също с даренията в основата); а балансът и отчетът за собствения капитал по същество не се различават от общите.

Отделно бих подчертал нещо, което мнозина водят немарливо — чистата отчетност на членския внос и даренията, особено ако става дума за конкретна отделна кампания. В практиката ми не веднъж ми се е налагало да представям подробни справки за такъв тип дарения, както и за ефективността на събрания членски внос за даден период. Това не е самоцелна канцеларщина: това е основен нестопански приход, а при организациите в обществена полза отчетите се обявяват публично. Прозрачното му водене е въпрос и на доверие — пред членовете, дарителите и не рядко пред НАП. Проверките от НАП са по-редки, но понякога са по-съществени и чувствителни заради целите и начина им на постигане.

Кога дейността става „стопанска“

Обратът настъпва в момента, в който сдружението започне да извършва стопанска дейност. ЗКПО не дава определение за „стопанска дейност“, затова в данъчната практика са се утвърдили два критерия. Една дейност се приема за стопанска, когато: първо, се извършва по занятие — тоест е източник на постоянен, регулярен доход и се осъществява с цел печалба (без значение дали печалба фактически е реализирана) или в частен интерес; и второ, цените на стоките или услугите се формират на пазарен принцип.

Щом тези белези са налице, възниква облагане с корпоративен данък (10% върху данъчната печалба) и задължение за подаване на ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Нужни са редовно счетоводно отчитане и правилно документиране на операциите.

ДДС е отделен въпрос от корпоративния данък. При продажби на стоки или услуги ЮЛНЦ трябва самостоятелно да прецени дали извършва облагаеми доставки, дали възниква задължение за регистрация и какъв документ за продажбата е необходим според начина на плащане. Подробности за регистрацията по ДДС може да видите тук Нови правила за ДДС регистрация през 2026 г., а за онлайн услугите в ЕС тук Онлайн услуги в ЕС: кога начисляваме ДДС и кога не.

Три различни на вид дейности: как се прави данъчната преценка

Ще илюстрирам с обобщени случаи. На пръв поглед те изглеждат сходни, но данъчната им квалификация зависи от действителното съдържание и организацията на дейността:

• Онлайн продажби на стоки. Сдружение продава стоки чрез интернет — включително с наложен платеж към физически лица в страната. Това по правило е стопанска дейност, но наред с корпоративния данък трябва да се проверят и правилата за ДДС и документиране на плащанията.
• Такси за услуга по договор. Сдружение събира такси по договор, определени като „възстановяване на направени разходи“. Дори с такава формулировка НАП ги третира като цена за предоставена услуга — тоест стопанска дейност.
• Благотворителни базари. Еднократен базар, обвързан с конкретна дарителска кампания или повод, може да има различна данъчна квалификация от регулярната продажба. Решаващи са конкретните факти: има ли регулярност, предварително обявени цени, организация като търговска дейност и насрещно предоставяне срещу плащането.

Изводът не следва да се прави само по наименованието на прихода. Продажбата на стока или услуга на цена, извършвана организирано и регулярно, обичайно е стопанска дейност; при благотворителните базари и кампании преценката е по конкретните факти.

Капанът „аз само си покривам разходите“. Най-разпространената защита звучи така: „Не изкарвам печалба, само възстановявам разходите си.“ Това само по себе си не е меродавно. Преценяват се съдържанието, регулярността и организацията на дейността, а не само намерението за печалба. Ето защо и „благотворително“, и „на себестойност“ не са автоматичен щит. Разграничителната линия минава другаде: дарение без условие и членски внос са типични нестопански приходи, но при цена за услуга или продажба трябва да се направи конкретна данъчна преценка.

„Нестопанска цел“ не отменя останалите закони

Дори когато ЮЛНЦ изобщо няма стопанска дейност, това не го освобождава от всички други задължения. Нестопанската цел премахва корпоративния данък само в частта без стопанска дейност — нищо повече. Ако организацията има нает персонал, важат правилата за сключване и регистрация на трудовите договори в НАП в тридневния срок, дължимите осигуровки, Кодексът на труда, подаването на Декларация образец 1 и образец 6 и всички стандартни срокове към НАП. Като предприятие по Закона за счетоводството ЮЛНЦ води счетоводство, съставя ГФО и съхранява документите си.

А има ли данък при самите дарения?

Само ще маркирам, защото темата заслужава отделна статия — важно е обаче да не се бъркат две различни неща. Данъкът при даренията (при придобиване на имущество по дарение) е местен данък по ЗМДТ и се дължи от получателя на дарението, тоест от самото сдружение. Тук статутът отново има значение: ЮЛНЦ, определено за извършване на общественополезна дейност, е освободено от този данък за получените и предоставените дарения (чл. 48, ал. 1, т. 4 ЗМДТ); за сдружение в частна полза това освобождаване не важи.

Това е съвсем различно от счетоводното признаване на дарението като приход (по СС 9), а също и от третирането при дарителя — дали фирма може да признае направеното дарение за разход по ЗКПО. Последното заслужава да е тема на цяла една отделна статия.

Може ли стопанската дейност да се изнесе в отделно дружество?

Да, и е чиста практика. Сдружението може да е собственик на отделно търговско дружество (ЕООД), в което да се извършва стопанската дейност, както и да се направи отделно такова, което да е с различна собственост. Това дава ясно разделяне на счетоводството, ограничена отговорност и възможност да се върши дори дейност, която не е свързана с целите — нещо, което вътре в самото ЮЛНЦ е по-спорно, защото там законът изисква допълнителната стопанска дейност да е свързана с предмета.

Само че разделянето на структурата не е безплатно. Печалбата в дружеството се облага с 10% корпоративен данък, а когато се разпредели като дивидент към собственика, по правило се дължи и 5% данък при източника. Тоест сметката е 10% плюс данъка върху дивидента, преди парите да стигнат до крайния получател — докато същата дейност, извършена вътре в сдружението, се облага само с 10%, но трябва да е свързана с целите и да се отчита дисциплинирано и отделно. Кое е по-добро зависи от конкретния случай; самата механика на дивидента съм описал в отделна статия.

А ако се наложи дейност извън вписания предмет? Не започвайте такава дейност, преди да проверите дали учредителният акт трябва да бъде изменен и промяната да се заяви за вписване. При сдружение това обичайно е решение на Общото събрание; при фондация редът зависи от учредителния акт и приложимите законови правила. За трайна търговска дейност, която няма връзка с целите на ЮЛНЦ, отделното ЕООД често е по-чистата структура.

Частна или обществена полза: къде е разликата в отчетността

Това е може би най-важното разграничение за всекидневната работа. Базовите задължения важат за всички ЮЛНЦ, независимо от ползата: счетоводство и ГФО по Закона за счетоводството, ГДД по чл. 92 при стопанска дейност, наем или облагаеми разходи, трудови и осигурителни задължения, Декларации образец 1 и 6. Тук отстъпки според ползата няма.

Организациите в обществена полза обаче носят завишена отчетност (Глава трета от ЗЮЛНЦ):

• задължителен годишен доклад за дейността със законово определено съдържание (чл. 40, ал. 2) — по закон, не по желание;
• обявяване на годишния финансов отчет и на доклада в регистъра на ЮЛНЦ до 30 септември на следващата година (чл. 40, ал. 3);
• водене на книги за протоколите на колективните органи (чл. 40, ал. 1);
• независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството (чл. 39, ал. 3);
• ограничения при безвъзмездното разходване на имуществото (чл. 41) и при разпределянето му след ликвидация — само към сходно ЮЛНЦ в обществена полза.

При ЮЛНЦ в частна полза тези специални изисквания по чл. 40 ЗЮЛНЦ не важат — не се изготвя специалният годишен доклад за дейността по този ред. Това обаче не отменя задължението за обявяване на ГФО, когато то е приложимо по Закона за счетоводството. При обществената полза наред с ГФО се обявява и годишният доклад за дейността. По-голямата отчетна тежест е цената на по-високата публичност и на възможността за ползване на конкретни законови облекчения или програми при съответните условия.

Какво всъщност значи „печалба“ при едно сдружение. Положителният финансов резултат при ЮЛНЦ не бива автоматично да се тълкува като търговска печалба. Той често отразява средства, които остават налични за бъдещо използване по целите на организацията — а понякога е и сигнал, че тези средства не се управляват достатъчно ефективно. И обратно: отрицателният резултат сам по себе си не показва дали организацията изпълнява успешно мисията си — той може просто да означава, че са разходвани средства, които тепърва ще бъдат покрити с дарения и членски внос. При ЮЛНЦ със стопанска дейност, разбира се, част от резултата може да е текущо облагаема печалба от тази дейност; но реална преценка за качественото изпълнение на целите се прави, като дейността се разглежда в средносрочен и дългосрочен план.

Какво да гледам на практика

• Разграничавайте нестопанската от стопанската дейност. Дарения без условие и членски внос са типични нестопански приходи; при продажби, такси за услуга и регулярни базари преценявайте конкретните факти и данъчните последици. Осигурете правилно счетоводно отчитане и документиране.
• „Възстановяване на разходи“ и „благотворително“ не са автоматична защита — гледат се съдържанието, регулярността и организацията на конкретната дейност.
• Водете чиста, прозрачна отчетност на членския внос и даренията — и за вътрешни цели, и за публичност.
• Не забравяйте работодателските и осигурителните задължения (трудови договори, осигуровки, Декларации 1 и 6) — те важат независимо дали има стопанска дейност.
• Ако сте в обществена полза: задължителен годишен доклад, обявяване на ГФО и доклада до 30 септември, евентуален независим одит.
• При съмнение потърсете консултация, преди да предприемете стъпки — един пропуснат детайл струва по-скъпо от една консултация.

Разбира се, в една статия не могат да се обхванат всички практически въпроси. При конкретен казус относно данъчното третиране, отчетността или структурирането на дейността на едно ЮЛНЦ е препоръчително да се консултирате със счетоводител, преди да предприемете стъпки.

Източници:

ЗЮЛНЦ (чл. 2, 3, 38, 39, 40, 41);

ЗКПО (чл. 1, 19, 20, 92, 194);

ЗМДТ (чл. 44–51, чл. 48, ал. 1, т. 4);

Закон за счетоводството; СС 9;

ЗДДС; Наредба № Н-18;

Кодекс на труда; ДОПК;

Указания на Агенцията по вписванията за регистрация на сдружения.