Фирмата може да дарява колкото реши, но сумата, която ще бъде призната за данъчни цели, зависи от получателя, документите и ограниченията в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Отделно трябва да се прецени дали случаят е дарение, спонсорство или реклама, както и дали възниква данък при получателя.

Клиентите ми често правят дарения към благородни каузи — правя ги и аз. Понякога питат предварително, друг път виждам дарението едва след това в банковото извлечение, а случвало се е да попадна само на хвърчащ лист за дарение в брой. Почти винаги въпросът е един и същ: признава ли се това за данъчен разход, или трябва да увеличи финансовия резултат? Затова ще подредя темата от гледна точка на фирмата — защото тя може да дарява колкото реши, но данъчното признаване зависи от няколко конкретни условия в ЗКПО. Бих желал да отбележа, че може да се даряват не само парични средства. Движимото и недвижимото имущество също може да бъде предмет на дарение.

Първо документирането — какво и как

Преди процентите и ограниченията идва един по-прозаичен въпрос: с какво доказвам дарението. Най-често това е договор за дарение, сертификат или приемо-предавателен протокол, а при паричните дарения — банков документ. Добре е да се знае, че договорът за дарение няма универсален списък със задължителни реквизити; дарението е уредено в чл. 225–227 от Закона за задълженията и договорите. Формата обаче зависи от предмета: недвижим имот се дарява с нотариален акт, който удостоверява прехвърлянето; движими вещи — чрез реално предаване или с писмена форма с нотариална заверка на подписите; паричните суми могат да се дарят по банков път или в брой, стига да има достатъчно доказателства за волята за дарение.

Точно затова за фирмено дарение си струва поне писмен договор или сертификат: той доказва волята и подкрепя признаването на разхода. Само банково извлечение — или, още по-лошо, хвърчащ лист с кеш — трудно ще издържи при проверка.

Има и още едно съображение — размерът. Законът за ограничаване на плащанията в брой изисква плащанията на стойност 5 112,92 € (равностойността на 10 000 лв.) и повече да се извършват само по банков път. При даренията може да възникне спор дали това е „плащане“ в класическия смисъл, затова не бих го формулирал като категорична забрана във всеки случай. Практически обаче за по-големи дарения банковият път е най-чистият избор: и заради евентуалния праг, и заради доказването на волята, размера и произхода на средствата. Повече за самите ограничения — в статията Плащания в брой в България.

Кой колко признава — ограниченията по чл. 31

Сега към същината. Базовият принцип е, че по правило разходите за дарения не се признават за данъчни цели — това е изрично казано в чл. 26, т. 7 от ЗКПО. Изключение са даренията, изброени в чл. 31, и то в определени граници спрямо счетоводната печалба (положителния счетоводен финансов резултат). Важно е да се има предвид, че отделните прагове не се събират механично без ограничение — за всички признати дарения заедно действа и общият таван от 65% от счетоводната печалба.

• до 10% — за дарения в полза на изброен кръг получатели: здравни и лечебни заведения; социални услуги и Агенцията за социално подпомагане; детски ясли и градини, училища и висши училища; бюджетни предприятия; регистрирани вероизповедания; специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания; Български Червен кръст; юридически лица с нестопанска цел в обществена полза и др.;
• до 15% — за безвъзмездна помощ за културата при условията на Закона за меценатството;
• до 50% — за дарения в полза на Център „Фонд за лечение на деца“ и/или „Фонд за асистирана репродукция“;
• общ таван 65% от счетоводната печалба — за всички дарения заедно.

Един специфичен случай, който е интересен: дарението на компютри и периферни устройства в полза на български училища, включително висши, се признава в пълен размер — но при условие, че устройствата са произведени до една година преди датата на дарението. Оттук и защо „новостта“ на техниката има значение.

Разход или увеличение на финансовия резултат?

Тук е прекият отговор на въпроса, с който започнах. Дарението се отчита счетоводно като разход, но за данъчни цели се признава само ако получателят е измежду изброените в чл. 31 и сумата е в рамките на съответния процент, включително общия 65% таван. Когато тези условия не са изпълнени, счетоводният финансов резултат се увеличава в годишната данъчна декларация:

• когато дарението надхвърли допустимия процент — превишението е постоянна данъчна разлика на основание съответната алинея на чл. 31;
• когато получателят е извън списъка на чл. 31 — тогава целият разход е непризнат на основание чл. 26, т. 7.

Една практическа препоръка от мен: осчетоводявайте дарението в отделна сметка или поне с отделна аналитичност. Така то няма да се изгуби сред останалите разходи и рискът да се пропусне корекцията в годишната данъчна декларация е значително по-малък.

Дарение, спонсорство и реклама — да не се бъркат

В практиката ми не рядко попадам на „спонсорство“, което всъщност е друго. Разликата е принципна: дарението е безвъзмездно — не получаваш нищо в замяна. Спонсорството почти винаги включва насрещна престация: спонсорираният се задължава да те рекламира (лого, име, популяризиране). И за разлика от дарението, спонсорството няма собствен законов режим — ЗКПО не го дефинира, затова се третира според действителната си същност:

• ако срещу средствата получаваш еквивалентна рекламна услуга → това е разход за реклама, признат за данъчни цели по общия ред (100%, стига да е документиран и в обичайни размери), а спонсорираният ти издава съответния документ (фактура и/или договор);
• ако платеното превишава стойността на рекламата → превишението се третира като дарение (по чл. 31 или непризнато по чл. 26, т. 7);
• ако няма никаква насрещна престация → това си е чисто дарение, с ограниченията по чл. 31.

С други думи, етикетът „спонсорство“ не решава нищо — решава съдържанието на отношенията. Ако има реална и еквивалентна насрещна рекламна престация, говорим за рекламна услуга, която по принцип е облагаема по ЗДДС. Ако няма такава престация, или платеното надхвърля стойността ѝ, остава елемент на дарение с ограниченията по чл. 31 или с непризнаване по чл. 26, т. 7. Трети, отделен случай е меценатството — безвъзмездната помощ за културата по Закона за меценатството, което има собствен режим и влиза в 15-процентния праг по чл. 31, ал. 2.

Капанът: дарение към „свои“ хора. Не се признава за данъчни цели дарение, с което пряко или косвено се облагодетелстват ръководителите или разпоредителите на дарителя, или свързани с тях лица. Класическият случай е фирма, която „дарява“ на собствената си фондация, а средствата после обслужват собственика или негови близки. Тогава НАП преквалифицира дарението в скрито разпределение на печалба — то не е признат разход и носи имуществена санкция.

А доброволческият труд? Много фирми и хора даряват не пари, а труд — безвъзмездно. Накратко: безвъзмездно предоставеният труд по правило не поражда признат разход за дарение, защото няма отчетен счетоводен разход — не си платил за труда, няма какво да признаеш по чл. 31. Около доброволчеството обаче има куп въпроси (документиране, осигуряване, третиране при получателя), които заслужават отделен текст. Ще се върна на темата в самостоятелна статия.

Данъкът при получателя — да не се бърка с признаването

Това разграничение е важно, защото в практиката често се смесват две различни теми: признаването на разхода при дарителя и евентуалното облагане при получателя. Първото се решава по ЗКПО или ЗДДФЛ, а второто — по правилата за местния данък върху даренията.

Дотук говорихме за дарителя. При дарението обаче има и втори, съвсем отделен данък — данъкът върху даренията по ЗМДТ, който се дължи от получателя и е местен (администрира се от общината, не от НАП). Между съпрузи и роднини по права линия (родители, деца, баба и дядо, внуци) дарение не се облага. Между братя и сестри и техните деца ставката е от 0,4 до 0,8%, а между други лица — от 3,3 до 6,6%, като конкретният процент се определя с наредбата на съответната община. Важно е да се знае, че се облага и дарение на пари, не само на имоти. А юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза са освободени за получените и предоставените дарения. Тях разгледахме в отделна статия тук.

Оттук и честият въпрос „мога ли да преведа пари на съпругата или детето си“ — от гледна точка на този данък отговорът е „да, без данък“. Реалната предпазливост е другаде: средствата да са с проследим произход и естествено да са с платени данъци.

А физическите лица?

Същата логика важи и за физическите лица, но данъчното облекчение се приспада от годишната данъчна основа и с други проценти (чл. 22 ЗДДФЛ): до 5% за общия кръг получатели, до 15% за културата, до 50% за фонда за лечение на деца, при общ таван 65%. За останалите случаи, в които физическо лице подава годишна данъчна декларация — включително при доходи от наследство и дарение между роднини — вижте Трябва ли да подам годишна данъчна декларация като физическо лице.

Какво да гледам на практика

• Към кого е дарението — в списъка на чл. 31 ли е получателят, или е извън него (тогава разходът не се признава).
• В рамките на процента ли е (10/15/50) и на общия таван 65% от счетоводната печалба.
• Документирано ли е — договор за дарение, сертификат или банков документ; за по-големи суми по банков път.
• Дарение ли е, или спонсорство — има ли насрещна рекламна услуга (тогава е разход за реклама с ДДС, а не дарение).
• Не е ли в полза на свързано лице — за да не се окаже скрито разпределение на печалба.
• Осчетоводено ли е в отделна сметка/аналитичност, за да не се пропусне корекцията в декларацията.
• При съмнение — консултация, преди да предприемете стъпки.

Разбира се, в една статия не могат да се обхванат всички практически въпроси. При конкретен казус относно данъчното третиране или документирането на дарение е препоръчително да се консултирате със счетоводител, преди да предприемете стъпки.

Праговете и примерите в статията са представени според действащата рамка към момента на изготвяне на текста. При дарения в края на годината или при по-големи суми е добре да се провери актуалната редакция на закона и приложимата общинска наредба.

Източници:

ЗКПО (чл. 26, т. 7; чл. 31);

ЗДДФЛ (чл. 22);

ЗМДТ (чл. 44–48);

ЗЗД (чл. 225–227);

Закон за меценатството; Търговски закон (чл. 1, чл. 286);

Закон за ограничаване на плащанията в брой.