Всяко дружество съществува за да реализира печалба от дейността си. За да се осъществи това е необходимо да се правят разходи. Направеният разход генерира последващ приход. В зависимост от спецификата на дейността на дружеството, разходите могат да бъдат всякакви – за  заплати, за стоки (които се продават), за материали и суровини, за консумативи, за горива. Всеки правилно направен разход добавя стойност към готовия продукт за продажба. Всички изброени такива краткосрочни разходи „изчезват“ от дружеството с реализацията на продукта. Стоката я няма, след като се продаде, материалът е вложен в готовия реализиран продукт, месечните режийни и консумативи са си месечни, заплатите са си месечни, горивата са текущи.

Съществува и друг вид разход, който влага стойността си не на веднъж, а на части в готовия продукт. Това са имотите, машините, колите, компютрите, дори телефоните и други такива аналогични. Един имот служи за съхранение на много стоки, една машина се използва за изработка на много продукти, с колите се транспортират повече единици суровини. Всички тези активи съществуват значително по-дълго в дружеството. Налични са до като съществуването им не се обезсмисли от дейността на дружеството. Съществуват и се използват до тяхната продажба. Използват се постоянно, ако все още работят или остареят „морално“ и се заменят с нови такива или се използват до като не се повредят и бракуват. Това са така наречените дълготрайни материални активи. Съществуват и такива, които могат да бъдат нематериални такива – търговска марка, сайт, специфична „ноу хау“ разработка. Законово са регламентирани стойността им да е над 700.00 (седемстотин) лева.

Тук е мястото за едно уточнение, което често създава объркване. Амортизацията всъщност живее в два паралелни свята — счетоводен и данъчен. Счетоводната следва счетоводните стандарти и отразява реалното изхабяване според преценката на самото предприятие. Данъчната живее в отделен данъчен амортизационен план, по правилата на ЗКПО и по процентите, които изброих по-горе. Двете рядко съвпадат — и точно от разликите между тях се раждат временните разлики, които се преобразуват в годишната данъчна декларация.

Уточнение и за самия праг. Той не е просто „над 700 лева”. Законът казва: по-ниската от две стойности — прагът на същественост, който предприятието само си е определило в счетоводната политика, или законовият праг. Тоест ако сте приели праг от 300, важи 300. А след въвеждането на еврото тези 700 лева вече се четат като 357,90 евро.

И трето — при нематериалните активи има особеност, която си заслужава вниманието. За да е данъчен дълготраен нематериален актив, законът изисква активът да има ограничен полезен живот. Търговската марка обаче обикновено се приема с неопределен полезен живот — подновява се безкрайно. В такъв случай тя не се амортизира и не влиза в данъчния амортизационен план, а подлежи на периодичен тест за обезценка. Тема, която заслужава отделен разговор.

Дълготрайните активи, ако имаше начин, дружеството може би щеше да ги използва вечно. Какво се случва с разходът направен за закупуването им и кога се признава той? По отношение на личните сметки, които си прави собственикът е ясно или поне ориентировъчно той може да предположи каква част от разхода направен за актива му носи текущо изгода в дейността му и кога всяка „горница“ от използването на актива е печалба. Но за данъчни цели нещата не стоят по този начин. Как да признаем данъчно разходът от закупуването на актива? За стоките, материалите, консумативите, заплатите и другите аналогични разходи е ясно – най-общо казано, разходът за данъчни цели се признава тогава и само тогава когато се реализира готовия продукт, с чиято помощ е създаден.

По отношение на дълготрайните активи законът не позволява на повечето активи да „живеят“ документално вечно за да признае данъчно разходите за закупуването им. Как се случва това? Според вездесъщият закон, дълготрайните активи се групират в категории на база няколко основни критерия: предполагаем живот, трайност и доколко актуален (морално годен) за употреба е. С други думи казано, ако започнем групирането от едната крайност, земите са вечни и реално те не се изхабяват, което значи че на тях амортизация не се начислява и реално погледнато от данъчни цели разходът за закупуване се признава чак при продажбата им. Приема се, че земята „живее“ вечно. Следват имотите, които според закона са със „данъчен“ срок на използване 25 (двадесет и пет) години или по 4% (четири процента) данъчно признат разход на годишна база. Следват колите с 4 (четири) годишно изхабяване или 25% (двадесет и пет процента) признат разход на годишна база, машините с 3.33 години живот или 30% (тридесет процента) признат разход на годишна база, друг инвентар 15% (петнадесет процента) амортизация на годишна база. Колкото до компютрите, телефони и аналогична техника, която сменяме на две/три години, държавата ги обособи в отделна група с 50% (петдесет процента) данъчна признат разход – амортизация или за две години можем да се възползваме от разходът, който сме направили за закупването им.

Друга особеност на активите е, че някои активи се използват с различен интензитет по време на техния данъчен „живот“. Някои се използват по-активно в началото на закупването им, други се използват по-активно към края на техния „жизнен“ цикъл. Обичайният случай е равномерното използване на актива през цялата им експлоатация. Точно за тази цел законодателят е предвидил и няколко варианта на амортизация – линеен (равномерен) метод и нелинеен (неравномерен) в зависимост кога се ползва повече актива. Повечето от нас, естествено за удобство използват първия такъв, но съществуват особености, които няма да засягам сега.

Актив може не само да се придобие чрез закупване, но и със създаването му или изграждането му. Актив може да се придобие дори когато влагате много „малки“ разходи при подобрението на имот, който е дългосрочно нает и не е собственост на дружеството.

Важно е да се отбележи, че начислението на амортизация започва от месеца следващ месеца на въвеждането на актива в експлоатация.

Всичко изброено до тук са фактори, които са от особено значение да се изчисли правилно печалбата и дължимият данък при приключването на финансовата година. Естествено е, че с по-добро познаване на разглежданата материя от вашия счетоводител може да се направи превенция и по-ясно прогнозиране на бъдещата печалбата. Това означава избягване плащането на „нерационални“ данъци към държавата.

За повече конкретни казуси по темата, както и за повече детайли е важно да се обърнете към Вашия счетоводител.