Не регистрацията ви прави търговец, а дейността — а оттам следват друг данък (15%, не 10%), друг срок (30 юни) и отговорност с цялото ви имущество.

Наскоро попаднах на въпрос в известна социална мрежа, който обобщава едно често объркване. Човек на трудов договор, осигуряван от работодателя си, е купувал и препродавал стоки като физическо лице, като фактурите за покупките са издадени на неговото име и ЕГН. Въпросът му беше: „В края на годината подавам годишна данъчна декларация и плащам 15% данък след приспадане на разходите, нали? И трябва ли да се регистрирам като самоосигуряващо се лице?“

Логичен въпрос. Но той е зададен доста по-късно, отколкото трябва. Още повече истинският въпрос би трябвало да е: аз всъщност още ли съм просто физическо лице, което продава нещо, или вече съм търговец? И отговорът, който изненадва мнозина, е вторият.

Търговец ви прави дейността, а не регистрацията

Разпространеното схващане е: „докато не си регистрирам фирма или едноличен търговец, съм си обикновено физическо лице.“ Законът казва обратното. Според чл. 1, ал. 1 от Търговския закон търговец е всяко лице, което по занятие извършва покупка на стоки с цел да ги препродаде. Качеството „търговец“ идва от самите сделки, не от вписването в регистър.

НАП го е казала направо. На сайта си: „Ако нямате регистрация като едноличен търговец, но извършвате търговска дейност по смисъла на Търговския закон, доходите ви се облагат по реда за облагане на едноличните търговци.“ А в публикация от март тази година в същата социална мрежа формулира нещата още по-ясно: „Извършването на продажби през интернет с цел печалби е търговска дейност… приходите от нея задължително се декларират и облагат“, като изрично добавя, че правилата се отнасят „и за физическите лица, които нямат регистрирана фирма или едноличен търговец“.

Важно е да се разбере посоката на преценката: липсата на регистрация не води до по-лек данъчен режим. Ако фактите показват търговска дейност, НАП може да приложи режима за търговец независимо от формалната регистрация.

Кога е „по занятие“ и кога е просто продажба на лични вещи

Не всяка продажба ви прави търговец. Границата минава между инцидентната продажба на лично имущество и дейността по занятие.

Продажбата от време на време на ваши лични вещи — например детска количка, която вече не ви трябва, стар телефон или дрехи — по правило не ви прави търговец. Това е разпореждане със собствено имущество, а не системно купуване на стоки с цел препродажба.Спокойно можете да разчистите мазето и да продадете в социалните мрежи, без това да е данъчно събитие.

Кога тогава е търговия по занятие? Съдебната практика и НАП гледат съвкупност от обективни признаци, не един:

• системност и траен характер — дейността е редовна, а не еднократна (чл. 3, ал. 2 ЗДДС говори за дейност, извършвана „редовно или по занятие“);
• организация „по търговски начин“ — целенасочено набавяте стока, за да я продадете, ползвате канали за продажба;
• целта на придобиването — стоката е купена с намерението да бъде препродадена (за разлика от наследена или лична вещ);
• броят сделки сам по себе си не е решаващ — три продажби не правят автоматично търговия, но заедно с останалите признаци могат да натежат.

Самото намерение за печалба не е достатъчно само по себе си — преценката е по обективни критерии. Но когато системно купувате стока, за да я продадете с надценка, картината е ясна.

И едно важно уточнение: вече не разчитате на това НАП „да не разбере“. Онлайн платформите подават на НАП информация за продавачите (по правилата на DAC7), а куриерските фирми отчитат плащанията по ЕГН. Писал съм повече за това в Електронен магазин и НАП 2026 и в Трябва ли да подам годишна данъчна декларация като физическо лице.

Как се облага — като едноличен търговец, не като „обикновено“ физическо лице

Веднъж щом сте търговец по занятие, идва чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ: доходите ви се облагат по реда за едноличните търговци — тоест върху данъчна печалба, формирана по реда на ЗКПО, със ставка 15% (а не 10%). Декларират се в Приложение № 2 на годишната декларация, Част II, с отметка, че сте търговец по смисъла на Търговския закон, нерегистриран като едноличен търговец.

Тук е и големият капан с разходите. Като търговец имате право да приспадате реалните си разходи — но само ако водите счетоводство и разполагате с надлежни документи (принципът на документалната обоснованост). Нормативно признатите разходи — онези 25%, които свободните професии ползват автоматично — тук не важат; те са за друг тип доходи. Ако не сте водили счетоводство и нямате документи за покупките, НАП може да обложи целия приход, без да приспадне нищо. Резултатът е най-неприятният възможен: 15% върху всичко.

Тъкмо затова, ако дейността расте, си струва да прецените формата — сравнението между свободна професия, едноличен търговец и дружество съм разписал в Свободна професия или фирма: кое да изберете в началото.

Срокът — до 30 юни, не до 30 април

Дребен на пръв поглед детайл, който обаче пак потвърждава в кой режим сте. Обикновените физически лица подават годишна декларация до 30 април. Но чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ прави изключение „за лицата по чл. 51, ал. 1“, които подават „в срок от 1 март до 30 юни“. А чл. 51, ал. 1 обхваща „лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци“ — тоест вас.

Затова срокът ви е 30 юни и данъкът се внася в същия срок. (5% отстъпка все пак можете да ползвате — при подаване по електронен път и плащане до 31 март.) Освен това като лице по чл. 51, ал. 1 дължите и годишен отчет за дейността към НСИ.

Ако това ви изненадва — самата изненада е доказателството, че в очите на закона вече не сте „обикновено“ физическо лице.

ДДС — прагът важи и за вас

Търговската дейност носи и ДДС измерение. От 2026 г. задължителната регистрация по ДДС настъпва при облагаем оборот над 51 130 евро за календарната година. Този праг важи и за физическото лице-търговец — оборотът от препродажбите се брои. Подробно за новите правила съм писал в Облагаем оборот за ДДС регистрация 2026.

Отделно, ако редовно купувате стока от други държави от ЕС, може да възникне и регистрация за вътреобщностно придобиване (ВОП) — тя се задейства при значително по-нисък праг от общия и има своя логика на деклариране.

Отговаряте с цялото си имущество

И още една разлика, която често се подценява. Когато търгувате като физическо лице (или като едноличен търговец), отговаряте за задълженията от дейността с цялото си лично имущество — спестявания, кола, жилище. При дружество (ООД/ЕООД) отговорността по принцип е ограничена до вложеното в капитала. Това не е абсолютен щит — лични гаранции, поръчителства и недобросъвестност на управителя могат да я „пробият“ — но като изходна позиция разликата е съществена. Повече по избора на форма отново в Свободна професия или фирма.

Ами осигуряването?

Накратко, защото случаите са различни: като самоосигуряващо се лице върху дохода от дейността се дължат осигурителни вноски по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване, а на практика това предполага и регистрация, за да има къде да се администрират. Добрата новина е, че платените осигуровки за ваша сметка намаляват данъчната основа (чл. 28 ЗДДФЛ). Ако вече сте осигурен на максималния осигурителен доход по трудовия си договор, картината е по-различна. Затова тук само маркирам, че вноски се дължат — конкретиката е за консултация по вашия случай.

Накратко

Ако редовно купувате и препродавате:

• вероятно сте търговец по занятие — независимо че нямате фирма или едноличен търговец;
• облагате се по реда за ЕТ: 15% върху печалбата, Приложение № 2;
• имате право на реални разходи само срещу счетоводство и документи — не на 25% автоматично;
• подавате до 30 юни (не 30 април) и дължите годишен отчет за дейността;
• следите прага за ДДС (51 130 евро за календарната година);
• отговаряте с цялото си имущество.

А продажбата на лични вещи от време на време не влиза в това — тя не е търговия.

Разбира се, всеки случай е различен. Преди да приемете, че сте „само физическо лице на 10%“, или обратното — че трябва веднага да регистрирате фирма — направете сметката за конкретната си дейност със счетоводител.

Източници: ЗДДФЛ (чл. 26, ал. 7; чл. 50; чл. 51, ал. 1; чл. 53); Търговски закон (чл. 1); ЗДДС (чл. 3; праг за регистрация 2026); ЗКПО; КСО и ЗЗО; становища и публикации на НАП.