Как маршрутът, условията на доставка и митническото оформяне влияят върху ДДС третирането — и кога е възможно ускорено възстановяване на данъка.

Продажба на клиент от трета страна не означава непременно износ. Покупка от доставчик в ЕС не означава непременно вътреобщностно придобиване. Първо трябва да проследите стоката и да определите мястото на изпълнение. От това зависи и една важна последица за паричния поток: при определени условия ДДС за възстановяване се възстановява в 30-дневен срок, вместо по общия ред, който на практика може да отнеме три-четири месеца. Износът има значение за тази преценка, но сам по себе си не гарантира ускорено възстановяване.

В практиката си съм виждал едни и същи въпроси: „Продавам на фирма от трета страна — значи е износ, нали?“ или „Купувам от италиански доставчик — значи е вътреобщностно придобиване.“ И двете звучат логично. И двете могат да са грешни. Защото при търговията със стоки данъкът следва не какво е договорено или какво е фактурирано, а самата стоката.

Правилото: следете стоката, не фактурата

Проследете физическия път на стоката, не само адреса на доставчика във фактурата. Маршрутът е отправната точка за ДДС анализа, но се разглежда заедно с условията на сделката, участниците и митническото оформяне. За първоначална ориентация си задайте три въпроса:

1. Откъде тръгва стоката — къде се намира физически в момента, в който започва превозът ѝ към получателя (чл. 17, ал. 2 ЗДДС). Това определя мястото на изпълнение на доставката. А мястото на изпълнение, както знаем, дефинира начислението на данъка.
2. Докъде стига и пресича ли граница — на страната или на Европейския съюз. Оттук се решава дали говорим за внос, износ, вътреобщностно придобиване/доставка, или за вътрешна доставка. Това са отново строго определящи ситуации кой начислява данъка.
3. Кой организира превоза и кой оформя вноса или износа — проверете уговореното условие на доставка (Incoterms) и действителното изпълнение. Не смесвайте кой плаща транспорта с това кой го организира. Тези обстоятелства имат значение за данъчната преценка, но условието на доставка само по себе си не определя мястото на изпълнение или кой начислява данък добавена стойност.

Три въпроса, един и същ подход за всеки казус. Нека ги разгледаме.

Основните понятия накратко

Преди примерите — четири дефиниции, които правят останалото разбираемо:

• Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик (чл. 6 ЗДДС).
• Внос е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната (чл. 16). При вноса ДДС се начислява на митницата и подлежи на приспадане по общия ред.
• Износ е доставка на стоки, изпращани от територията на страната до трета страна. Облага се с нулева ставка (чл. 28).
• Вътреобщностни придобивания и доставки (ВОП/ВОД) — движението на стоки между държави членки на ЕС. Разгледал съм ги подробно в Разликата между ВОП/ВОД и внос/износ; тук само ще ги споменавам, за да не повтаряме.
• Дистанционни продажби и тристранни операции – нови понятия, които съм разгледал в посочената по-горе статия.
• Режим на маржа – в тази статия разглеждам основно B2B сделки свързани с нови стоки, но ако искате да разгледате и варианта със стоки втора употреба вижте в Режим на маржа при автомобили втора употреба: ДДС, разходи, документи и проверки от НАП 🎧 – Счетоводна кантора „Николов – ФЕЙД2БЛ“

Важно разграничение: износът с нулева ставка и доставката с място на изпълнение извън България не са едно и също. В първия случай разглеждаме облагаема доставка с 0% ДДС; във втория — доставка, за която не се начислява български ДДС поради мястото ѝ на изпълнение. Затова липсата на начислен данък във фактурата сама по себе си не показва кой режим е приложим.

Едно дружество, различни маршрути

Да вземем едно българско дружество, регистрирано по ДДС, и да проследим какво се случва, когато стоката поеме по различен път. Договорите може да изглеждат почти еднакви — резултатът не е.

1) Износ към трета страна. Стоката е в България и тръгва оттук към купувач дружество в трета страна — например Египет. При изпълнение на условията за износ по чл. 28 доставката е с нулева ставка. Правото на данъчен кредит за покупките се запазва при приложимите законови условия, затова може да се формира ДДС за възстановяване. Дали то подлежи на ускорено възстановяване е отделна проверка, която разглеждам по-долу.

2) „Италианска фактура, американска стока“. Друг реален случай от практиката. Клиент договаря доставка с италиански доставчик — фактурата и договорът сочат лице от ЕС. Но стоката се доставя от завода на доставчика в САЩ, с митническа декларация. Първосигналният отговор е „щом доставчикът е от ЕС, значи е вътреобщностно придобиване“. Грешка. Стоката физически идва от трета страна и влиза в ЕС — значи е внос (чл. 16), с ДДС на митницата, който се приспада. Националността на доставчика във фактурата е без значение; митническата декларация от САЩ казва всичко. Ако същата стока беше дошла от склад в Италия (вече в свободно обращение), тогава щеше да е вътреобщностно придобиване — но тя не е.

Същата сделка „на хартия“, различен данък — защото стоката минава по различен път. Италианска фактура не прави доставката вътреобщностна, ако стоката пристига от Америка. Винаги питайте: откъде тръгна физически стоката?

3) Трета страна към трета страна. Най-подвеждащият случай. Купувате стока от Сърбия и я продавате в Египет. На пръв поглед няма българско ДДС — но зависи изцяло от логистиката, защото вие сте организатора на сделката. Три варианта:

• Внос в България + износ. Стоката се допуска за свободно обращение у нас, след което се изнася за Египет. Разглеждат се две отделни операции: вносът с неговото ДДС третиране и последващата доставка, за която може да се приложи нулева ставка по чл. 28 при изпълнение на условията. Вносният ДДС подлежи на приспадане при законовите предпоставки; ускореното възстановяване се проверява отделно. Но, ще платите и мито за вноса.
• Транзит през България (T1). Стоката минава под митнически транзит, без да се освобождава за свободно обращение. Няма внос и няма ДДС на митницата; доставката е с място на изпълнение извън страната — извън обхвата на българския ДДС.
• Стоката изобщо не влиза в България (напр. да включва и сухоземен, и морски транспорт). Няма българско митническо или ДДС събитие; доставката е извън обхвата. Ако по пътя стоката мине през пристанище в друга държава членка, там може да възникне задължение — преценява се по маршрута.

Една и съща търговска връзка Сърбия–Египет може да доведе до различни данъчни резултати. Маршрутът и митническият режим са ключови, но окончателната преценка изисква да се установят и условията на всяка доставка във веригата. Затова трите варианта са ориентир за анализа, а не готов отговор за всяка подобна сделка.

Как точно транспортът мести данъка и риска

„Кой организира транспорта“ звучи като логистичен детайл, но на практика се изразява в условието на доставка (Incoterms) — международно признати съкращения, които делят между продавача и купувача кой плаща превоза и митата, кой оформя вноса или износа и кой носи риска по пътя. Те не променят закона; фиксират фактите, които законът после облага. Ето трите варианта, които влияят на резултата:

• Откъде действително започва превозът. При EXW („франко завода“) купувачът поема „организирането“, т.е. основните задължения, от предоставянето на стоката в склада на продавача нататък, включително натоварването, превоза и митническите формалности. При DDP („доставено, мито платено“) продавачът поема „организирането“ – доставянето до уговореното място и вносното оформяне. Incoterms делят задълженията между страните, но от това не следва, че стоката тръгва от различно място — за чл. 17, ал. 2 значение има действителното начало на превоза, а не уговореното място на предаване.
• Кой е вносител/износител по документи. Ако чуждестранният доставчик достави DDP, той оформя вноса и ДДС на митницата е негов ангажимент — вие може да получите вътрешна доставка с начислено българско ДДС. Ако условието е DAP („доставено на място“, но вносът е за ваша сметка) или EXW и вие сте вносителят, вие плащате ДДС на митницата и вие го приспадате. Една и съща стока — различен платец на ДДС-то и различен ползвател на данъчния кредит.
• Коя доставка във веригата е свързана с движението. Когато стоката преминава през няколко сделки, но пътува само веднъж — например купувате от Сърбия и продавате в Египет — всяка доставка се анализира отделно. Кой организира превоза е важен факт, но не е достатъчен сам по себе си за окончателния данъчен извод. Съпоставят се договорните условия, действителното движение и митническото оформяне. Затова вариантите „внасям и изнасям“, „транзитирам“ и „стоката не влиза в България“ не са просто различни обозначения на една и съща доставка.

Нагледно. Купувате една и съща стока от доставчик извън ЕС, но с различно условие на доставка:

• При DDP доставчикът внася стоката в България на свое име и плаща ДДС-то на митницата. После ви прави вътрешна доставка тук — а за нея по закон той трябва да се регистрира по българския ЗДДС (чл. 95, ал. 2) и да ви начисли 20% българско ДДС, което вие си приспадате както всяка покупка. Митницата е негова грижа; за вас остава фактура с ДДС.
• При EXW или DAP вносител сте вие: вие подавате митническата декларация, плащате ДДС-то на митницата върху митническата стойност и вие си го приспадате. Фактурата на доставчика е без българско ДДС.

Ако са изпълнени условията за приспадане, данъкът не ви касае и в двата случая по отношение на ефективното му възстановяване. Разликата е в паричния поток и документите: кой предварително плаща данъка, кой извършва митническото оформяне и с какъв документ се упражнява правото на данъчен кредит.

Накратко: условието на доставка е важна част от данъчната преценка, но не е самостоятелно данъчно правило. То разпределя задълженията по превоза и митническото оформяне; приложимото ДДС третиране се установява според закона и действителното изпълнение на сделката.

И едно разграничение, за да не се смесват две неща: самата транспортна услуга е отделна доставка със свое място на изпълнение (чл. 22 ЗДДС) и свое третиране. Едното е „къде е стоката“; другото е „къде е услугата по превоза ѝ“ — две отделни сметки.

Наградата: бързото възстановяване на ДДС (чл. 92, ал. 3)

По общия ред данъкът за възстановяване първо участва в процедура по приспадане през следващите два поредни данъчни периода. Ако остане сума за възстановяване, 30-дневният срок се брои от подаването на последната справка-декларация — затова на практика процедурата може да отнеме три-четири месеца. Разглежданото тук основание по чл. 92, ал. 3 е различно: при облагаеми доставки с нулева ставка за последните 12 месеца преди текущия месец на обща стойност над 30% от всички облагаеми доставки, включително тези с нулева ставка, законът предвижда 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, без двата периода на приспадане.

Ето защо разграничението между износ с 0% и вътрешна доставка с 20% може да има пряко отражение върху паричния поток. Износът участва в преценката на дела на доставките с нулева ставка, но не гарантира, че търговецът е над прага от 30% или че непременно ще получи сумата за месец. Продажбата на чуждестранен клиент също не доказва износ, ако стоката остава в страната. Обстоятелствата за прилагане на ускорения ред се удостоверяват по реда на правилника.

Изводът

Преди да договорите трансгранична сделка, съпоставете договора и фактурата с маршрута, товарителницата и митническите документи. Задайте трите въпроса: откъде тръгва стоката, докъде стига и кой организира превоза. После проверете кой е вносителят и коя доставка във веригата е свързана с движението. Така логистиката става част от данъчната преценка още преди подписването — а режимът на доставката и възможността за ускорено възстановяване се проверяват отделно.

Разбира се, всеки казус има своите подробности, а маршрутите в практиката често са по-заплетени от примерите тук. Преди да структурирате трансгранична сделка, направете преценката със счетоводител — една сметка преди подписване струва повече от корекция след проверка.

Източници: ЗДДС (чл. 6; чл. 16; чл. 17; чл. 22; чл. 28; чл. 82; чл. 95, ал. 2; чл. 92, ал. 3); Митническо законодателство на ЕС (режим транзит).