Има едно често объркване, което струва пари на много предприемачи, фрийлансъри и наемодатели: представата, че ДДС регистрацията е едно-единствено нещо — или си регистриран, или не си. В действителност има различни видове регистрация, всяка със свои правила. Най-честият капан не е да пропуснеш регистрацията, а да влезеш в погрешния вид за твоята ситуация.
В тази статия обяснявам трите вида ДДС регистрация, които са от значение за повечето малки бизнеси и наемодатели, кой за кого е подходящ, и защо краткосрочният наем през Booking и рекламата във Facebook са най-честите места, където хората се объркват. Уточнявам, че това не са единствените видове регистрация по ЗДДС, но са достатъчни за целта на статията.
Трите вида ДДС регистрация
За да изберете правилно, първо трябва да знаете между какво избирате. Ето трите вида, които имат значение за повечето хора.
Задължителна регистрация (чл. 96). Възниква автоматично, когато облагаемият ви оборот надхвърли определен праг — от 2026 г. това е 51 130 евро за период от 12 месеца. Това е „класическата“ пълна ДДС регистрация: начислявате 20% ДДС на продажбите си и имате право на данъчен кредит за покупките.
Регистрация по избор / по общ ред (чл. 100). Същата пълна регистрация като задължителната, но направена доброволно, преди да сте достигнали прага. Прави се, когато ДДС регистрацията ви носи полза — типично при бизнес с активи, разходи и растеж. С този вид „превантивна“ регистрация в правилен момент имате реален шанс да избегнете дълга и сложна проверка от НАП.
Регистрация по чл. 97а. Това е частична регистрация, която покрива само трансграничните услуги — когато получавате услуга от чужбина (реклама, софтуер, комисионна) или предоставяте услуга на бизнес клиент в ЕС. Тук няма праг — задължението възниква заради естеството на услугата. Самоначислявате 20% ДДС върху съответната услуга, но нямате право на данъчен кредит и не начислявате ДДС на обичайните си продажби в страната.
Кому какво е нужно
Сега идва същината — кой вид е подходящ за кого. Защото това, което е изгодно за единия, е тежест за другия.
Бизнесът, който расте, има нужда от пълна регистрация. Ако купувате активи, наемате работници, имате значителни разходи и издавате фактури към други фирми, пълната регистрация (по чл. 96 или чл. 100) работи за вас. Ползвате данъчен кредит — приспадате ДДС-то на покупките и активите си. Издавате фактури с ДДС, които бизнес клиентите ви очакват. За растящ бизнес това е инструмент, не тежест.
Малкият играч често има нужда само от чл. 97а. Представете си лице, което отдава апартамент за краткосрочно настаняване през Booking или Airbnb и плаща реклама във Facebook. В много такива случаи пълната ДДС регистрация не е необходима и може да се окаже ненужно тежка, защото води до задължение за начисляване на ДДС върху облагаемите доставки и до допълнителна административна ангажираност. Ако няма други основания за пълна регистрация по ЗДДС, регистрацията по чл. 97а може да е достатъчна, за да покрие трансграничното задължение от комисионните и рекламата — без лицето да влиза в пълен ДДС режим.
И тук е капанът: малкият играч, който по незнание или по лош съвет влезе в пълна регистрация по общия ред, се натоварва с режим, който изобщо не му е нужен. Сложил си е костюм с няколко номера по-голям — и той му пречи.
Капанът при краткосрочния наем и рекламата
Краткосрочното отдаване на имоти през Booking и Airbnb е мястото, където в практиката ми виждам най-много объркване. Тук всъщност се преплитат няколко неща.
Естеството на дохода. Преди няколко години НАП проведе кампания с проверки точно по тази тема. Много хора смятат, че отдаването през Booking е обикновен наем — облага се като доход от наем, с 10% нормативно признати разходи. НАП обаче третира краткосрочното отдаване (нощувки) не като наем, а като услуга по настаняване — стопанска дейност. А това променя цялото данъчно третиране.
Трансграничното задължение. Когато отдавате през Booking или Airbnb, плащате комисионна на платформата. Booking е установен в Нидерландия, Airbnb — в Ирландия. Получавате услуга от фирма в ЕС в рамките на стопанска дейност — а това поражда задължение по чл. 97а. Същото важи и за плащанията ви за реклама във Facebook или Google.
Тоест един наемодател лесно се оказва длъжен да направи нещо по ДДС — но кое точно? И именно тук са трите възможни изхода.
Трите изхода
Подходящият в много случаи — регистрация по чл. 97а. Тя покрива трансграничното задължение, без лицето автоматично да влиза в пълен ДДС режим. За физическо лице това обичайно минава през регистрация с ЕИК по БУЛСТАТ и подаване на заявление по правилата на чл. 97а. Това често е практичният изход за малки лица, които получават услуги от чуждестранни платформи, но нямат други основания за пълна регистрация.
Ненужно тежкият в определени случаи — пълна регистрация по общия ред. Ако лице без реална нужда от пълен ДДС режим се регистрира по общия ред, може да се окаже задължено да начислява ДДС върху облагаемите си доставки и да поеме административна тежест, която не отговаря на мащаба на дейността му. Това не е нарушение, но може да бъде неудачен избор — „костюм“, който е по-голям от бизнеса.
Рисковият — да не се направи нищо. Ако лицето получава услуги от чужбина в рамките на стопанска дейност и са налице условията за регистрация по чл. 97а, неподаването на заявление вече е нарушение — тази регистрация не е по избор. В такъв случай дължимото ДДС може да бъде установено при проверка със задна дата, заедно с лихви и санкции. При краткосрочното настаняване рискът от проверка е реален, включително заради вече провеждани кампании на НАП по темата. На практика самоначисленото ДДС по чл. 97а остава допълнителна тежест за лицето, защото тази регистрация не дава право на данъчен кредит.
Какво да направите
Първата стъпка е да прецените какво всъщност сте — растящ бизнес, на когото пълната регистрация му е инструмент, или малък играч, на когото му трябва само чл. 97а. Втората е да действате навреме: заявлението за регистрация по чл. 97а се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът става изискуем. На практика това означава, че темата не трябва да се оставя за след първата фактура от Booking, Airbnb, Facebook, Google или друг чуждестранен доставчик.
Тук е честно да отбележа нещо. НАП предлага безплатен софтуер, чрез който технически можете да подавате декларациите си сами, без счетоводител. Това е напълно възможно. Но дали ще изберете правилния вид регистрация, дали ще попълните точните клетки, дали ще уловите момента на възникване на задължението — това вече е друг въпрос. А грешките по ДДС обикновено излизат наяве със задна дата, заедно с лихви и санкции.
Сам, но не сам
В практиката си често работя по гъвкав модел, който мнозина не знаят, че съществува. Не е задължително изборът да е между „правя всичко сам“ и „плащам пълно счетоводно обслужване“. Има и среден път.
Имал съм клиенти, които си вършат сами рутинната работа — подават декларациите, ползват софтуера на НАП — но знаят, че съм на телефона, когато се появи съмнение или нестандартна ситуация. Един разговор в точния момент — например „кой вид регистрация ми трябва“ — често спестява седмици главоболие и пари. Тоест човекът си прави нещата сам, но не е сам.
За да подавате документи по електронен път — сами или чрез счетоводител — ще ви е необходим персонален идентификационен код (ПИК) от НАП или квалифициран електронен подпис (КЕП). Разликите между ПИК и КЕП заслужават отделна статия, защото изборът зависи от това какво ще подавате, колко често ще го правите и дали ще упълномощавате друго лице.
Заключение
ДДС регистрацията не е едно нещо — тя има различни режими, а правилният избор зависи от конкретната дейност. За растящ бизнес пълната регистрация може да бъде полезен инструмент. За малък наемодател, фрийлансър или лице, което ползва чуждестранни платформи и рекламни услуги, чл. 97а често е по-подходящият режим — ако няма други основания за пълна регистрация. Капанът е да изберете неподходящ режим: прекалено тежък за мащаба ви или липса на регистрация там, където законът я изисква.
Затова съветът ми е прост: преди да се регистрирате — или да решите, че регистрация не ви трябва — проверете кой режим е приложим за вашия конкретен случай. Една консултация в началото струва несравнимо по-малко от грешен режим, който влачите с години, или от корекции със задна дата. Ако имате съмнение, по-добре го изяснете навреме.
Източници: Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) — чл. 96, чл. 97а, чл. 100; Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); Национална агенция за приходите.
Настоящата статия има информативен характер и не замества индивидуална счетоводна и правна консултация. Конкретните прагове, проценти и срокове следва да се проверят към момента на тяхното прилагане.