Нека първо изясним каква е идеята на данък върху добавената стойност – Това е данък, който дружеството начислява когато продава продукт, който създава или препродава вече създаден такъв (стока или услуга). По друг начин казано – добавя 20 (двадесет) процента, колкото е ставката на данъка, към крайната цена за клиента. Това се отнася за всички дружества, които са регистрирани по закона.

Целта на всяко дружество е да реализира приход с по-малки разходи, естествено за по-голяма печалба. За да се създаде продукт за продажба е нужно да се направят разходи, били те материални (материали, суровини, консумативи) или нематериални (услуги, наеми, възнаграждения, хонорари). За да се продаде стока, е нужно първо да се закупи такава. 

Ако доставчикът на съответния разход е регистриран по ЗДДС към тях е добавено ддс, което дружеството е длъжно да заплати. Дължимото ддс към НАП при реализация на готовия продукт ще бъде намалено с ддс-то, което вече е платено към доставчика (данъчен кредит). С други думи, ще се дължи данък само върху добавената стойност, която е създадена и все още необложена с ддс. 

Изводът, който може да бъде направен е, че ако разходите на дружеството са основно от доставчици без ддс регистрация или са само за заплати, то няма да има нужда да се регистрира по ддс за да не оскъпява готовия продукт със самия данък добавена стойност, който да се начисли и да бъде по-малко конкурентен. Ако, обаче за дейността ще са нужни определен тип материали, суровини, консумативи, услуги и други закупени от регистрирани по ддс доставчици ще е по-добре да има регистрация по този закон за да не изгуби ддс-то, което би платило към тях. 

Заблуда за много собственици на бизнес, е че ако клиентите са им основно физически лица е по-добре да нямат регистрация по закона, за да не оскъпят продукта, който предлагат. При наличие на разходи, които неминуемо се правят, за предмета на продажба и се печели основно от маржа те реално предлагат по-добрата цена към физическите лица за сметка на печалбата си, защото губят ддс-то по разходната част, вместо да го признаят, като данъчен кредит и да платят ддс-то, само върху добавената стойност на създаденото (маржа). 

Съвсем друг е случаят, ако добавената стойност на готовия продукт за физически лица се формира основно от заплати (които нямат ддс), тоест от разходи без ддс. Тогава е по-добре да разгледаме дали имаме опция да не се регистрираме по закона. 

Важен фактор също е да се знае е дали потенциалните клиенти на дружеството са регистрирани по закона. В случай, че те са с регистрация по закона за тях няма да има значение дали ще платят ддс по фактурата, която получават за техен краен продукт, защото това няма да се отрази на тяхната добавена стойност за облагане с данък.

Друг основен извод, който може да се направи, е че данък добавена стойност не е „собственост“ на дружеството, което го начислява и не намалява реално печалбата му. Това е просто паричен поток, който се следи и се отчита към държавата. За съжаление, реално, крайният платец на данък добавено стойност е населението и фирмите без ддс регистрация с лошо планиране.

Всичко е въпрос на добър предварителен анализ с Вашия счетоводител.

Още някой важни неща, които е добре да знаете:

Данъкът се начислява единствено и само с фактура или с конкретен протокол по закона. Начисленият данък се дължи ежемесечно към НАП, за което е нужна текуща счетоводна отчетност. 

Всички дружества които извършват независима икономическа дейност са данъчно задължени лица по закона, но не всички са регистрирани по закона. Дружествата, които не са регистрирани по закона издават фактури без да начисляват ддс и вписват във фактурата основанието за неначисление на ддс – „чл. 113, ал. 9 от ЗДДС“.

Законът за данък върху добавената стойност задължава всяко дружество, което за последните дванадесет месеца направи оборот повече от сто хиляди лева да се регистрира по ддс. Това означава, че ако новообразуваното дружество предвижда да надвиши този оборот или в резултат на горният анализ реши да е с ддс регистрация е по-добре да направи регистрация по закона при учредяването му или непосредствено след това, защото процедурата по ддс регистрация предвижда проверка от НАП на дейността за последните дванадесет месеца.

Срокът за внасяне на данъка е до четиринадесето число на месеца следващ текущия. В случай, че датата на крайния срок е почивен ден, срокът се измества на първия работен ден след почивния.

Когато издадете фактура и начислите ддс, данъкът е дължим дори и да не сте получили плащане по фактурата. Така, че планирайте разходната и приходната си част доколкото това зависи от Вас. 

За още конкретни казуси по темата – правила за регистрация по закона, срокове за ползване на данъчен кредит, срокове и процедури за възстановяване, прихващане на ддс се обърнете към Вашия счетоводител.