Защо във фактурата за автомобил втора употреба понякога няма начислено ДДС? И защо транспортът, ремонтът и освежаването на колата не намаляват данъка, който търговецът дължи? Отговорът е в специалния режим на маржа — режим, който често се прилага, но невинаги се разбира правилно.

В тази статия ще разгледаме:

• кога се прилага режимът на маржа;
• как се изчислява ДДС при продажба на автомобил втора употреба;
• защо транспортът, ремонтът и освежаването не намаляват маржа;
• какви документи е добре да пази търговецът;
• защо НАП следи този режим и какво се промени от 2025 г.

Какво представлява режимът на маржа

Режимът на облагане на маржа е специален ред за начисляване на ДДС, предвиден в глава седемнадесета от ЗДДС. Прилага се от дилъри на стоки втора употреба — лица, регистрирани по общия ред на ЗДДС, които в процеса на дейността си закупуват стоки втора употреба с цел да ги продадат (легалното определение е в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС). Автомобилите втора употреба са типичният пример.

Идеята на режима е проста и логична: при препродажба на стока втора употреба ДДС се начислява само върху добавената стойност — тоест върху маржа между покупната и продажната цена — а не върху цялата продажна цена. Причината е, че стоката вече е минала веднъж (или няколко пъти) през ДДС по веригата, а реалната нова стойност при препродажбата е именно маржът на търговеца.

Затова режимът е облекчение — и за самия търговец, и за неговите клиенти, особено за физическите лица, които иначе биха плащали ДДС върху пълната цена на автомобила.

Прилагането не е задължително. По чл. 151 от ЗДДС дилърът има право на избор — за всяка отделна доставка може да приложи или специалния ред на маржа, или общия ред за облагане с ДДС. Условията, при които режимът изобщо е приложим, са изчерпателно изброени в чл. 143, ал. 1 от ЗДДС.

Как се определя маржът

Данъчната основа при този режим е самият марж. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗДДС маржът е разликата, намалена с размера на дължимия данък, между продажната цена и покупната цена на стоката. Важно е да се разбере, че ДДС-то е вътре в маржа — то се изважда отвътре, а не се добавя към крайната цена.

Самото изчисление се прави по формулата в чл. 88, ал. 1 от ППЗДДС. На практика тя изглежда така:

Пример: Купувам автомобил за 20 000 евро и го продавам за 26 000 евро. Маржът е 6 000 евро. Дължимият ДДС се изчислява като (26 000 − 20 000) ÷ (100 + 20) × 20 = 1 000 евро. Забележете: ДДС се дължи само върху разликата от 6 000 евро, а не върху цялата продажна цена от 26 000 евро.

Две правила, които често се пропускат. Първо, маржът не може да бъде отрицателна величина (чл. 145, ал. 2 от ЗДДС) — ако продам конкретна кола на загуба, това не създава „отрицателен“ данък. Второ, маржът се определя за всяка продажба поотделно. Загубата от една кола не намалява данъка от друга.

В края на всеки данъчен период (месечно) начисленият за периода ДДС се документира с протокол по чл. 90 от ППЗДДС, в който се обобщават всички продажби на марж. Тоест протоколът сумира отделните маржове — но не ги слива в едно общо „продажби минус покупки“.

Съпътстващите разходи: най-честото недоразумение

Ето въпроса, който на практика създава най-много объркване и който рядко се обяснява докрай: транспортът, последващият ремонт, освежаването, горивото и допълнителните консумативи — влизат ли в изчислението на маржа?

Отговорът е ясен, ако се върнем към буквата на закона. Покупната цена по чл. 145, ал. 1 е сумата, платена за самата стока — тоест за автомобила. Съпътстващите разходи по закупуването (транспорт, аукционни и административни такси, еко такси) не се третират като част от покупната цена на самата стока за целите на изчисляване на маржа и следователно не намаляват маржа.

Но тези разходи не изчезват — те отиват от другата страна на сделката. Самият чл. 145, ал. 1 изрично посочва, че продажната цена включва и „съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя“. С други думи, търговецът калкулира тези разходи в цената към клиента — където те естествено повишават продажната цена, а оттам и маржа.

Тази логика е потвърдена и в практиката. В протокол при приключване на проверка НАП формулира въпроса точно така (перифразирам): при определяне на данъчната основа за маржа се взема предвид само сумата за покупката на самата стока втора употреба; направените допълнително разходи за транспорт, ремонт, освежаване и административни такси не се включват в нея, а следва да бъдат включени при определяне на продажната цена, тъй като повишават стойността на автомобила и се начисляват на получателя.

Накратко за посоката: съпътстващите разходи вървят „нагоре“ — калкулират се в продажната цена и така влияят върху размера на маржа. Те не се приспадат от покупната цена на самия автомобил. Това има и чиста икономическа логика: всеки бизнес съществува заради печалба. Ако търговецът не калкулира ремонта и транспорта в цената, той би продавал на загуба — което е безсмислено.

Тук има и връзка с друга важна тема. Когато търговецът предлага и съпътстващи услуги (например паркинг или застраховки), тези сделки имат значение при определянето на облагаемия оборот за целите на регистрацията по ЗДДС. Разгледал съм праговете и режимите подробно в статията Нови правила за ДДС регистрация през 2026 г..

С какви документи се купува автомобилът

Режимът на маржа е приложим само когато автомобилът е закупен от определени категории лица — обикновено такива, които не са начислили ДДС по покупката. Затова документът, с който придобивате колата, е важен за определянето на покупната цена:

• Фактура от фирма — когато продавачът е данъчно задължено лице, което е приложило режима на маржа или е продало без право на приспадане. Такива фактури от доставчик в друга държава членка не се отразяват в дневника за покупки на дилъра.
• Договор от фирма или от физическо лице — при покупка от лице, което не издава фактура с ДДС (най-често физическо лице). Договорът документира покупната цена на автомобила.

От страната на купувача: защо във фактурата няма ДДС

Ако купите кола от дилър и забележите, че във фактурата не е посочено ДДС — това най-често не е грешка, а именно приложен режим на маржа. При него дилърът издава фактура, в която не се вписват данъчна основа и данък, а ДДС се начислява отделно с протокола по чл. 90 от ППЗДДС.

Практическото следствие за купувача: при покупка на автомобил по режим на маржа не можете да ползвате данъчен кредит по тази сделка, тъй като във фактурата няма отделно начислен ДДС. Това е нормално и е част от логиката на режима.

Марж, ВОП и внос — три различни неща

Тези три понятия често се бъркат при търговията с автомобили, а разликата между тях е съществена:

• Режим на маржа — прилага се при препродажба на автомобил втора употреба, придобит в рамките на ЕС от лице, което не е начислило ДДС (физическо лице, друг дилър на марж и др.).
• Вътреобщностно придобиване (ВОП) — възниква, когато доставчикът от друга държава членка не е приложил режима на маржа, а общия ред. Тогава механиката е различна и режимът на маржа не се прилага.
• Внос — при автомобил, внесен от трета страна (извън ЕС). Тук минаваме през митница и ДДС при внос. Важно: от 01.01.2010 г. режимът на маржа не се прилага за стоки от внос.

Практическа бележка: Ако автомобилът реално се внася от трета страна, той минава като внос, а не по режима на маржа. При внос НАП разполага с митническата декларация — тоест данните за сделката са проверими. Затова примерите по-долу за „трудна проверка“ се отнасят за покупки в рамките на ЕС, а не за внос.

Защо НАП следи този режим

Тъй като данъкът се дължи само върху маржа, режимът предполага коректно определяне на този марж. И тук НАП има ясна логика на контрол — тя следи преди всичко отклоненията от нормалната икономическа логика на бизнеса.

Нереално ниският марж като сигнал

Никой не търгува, за да губи. Затова, когато търговец показва трайно нисък или нулев марж, това противоречи на самата природа на бизнеса и се разчита като възможен сигнал за проблем — укрит оборот или грешка. За да прецени кое е „нормално“, НАП използва косвени методи: изгражда си представа за средните транспортни разходи (от и извън ЕС) и за типичните маржове на база това, което декларират другите търговци, и сравнява конкретното дружество с този ориентир.

Логично е и че „нормалният“ марж може да се различава по региони — цените в София може да са едни, а в малък град — други. Затова е важно търговецът да може да обоснове реалните си разходи и марж.

Пример от практиката: При покупка на автомобил от физическо лице в друга държава членка обратната проверка е трудна — физическото лице няма задължение да декларира някъде на кого е продало колата. Именно затова НАП разчита на косвени методи. Ако маржът излезе нереално нисък, това е дисбаланс, който поставя дружеството под въпрос — дори когато е резултат от обикновена грешка.

Големите стокови наличности

Вторият ъгъл на контрол са стоковите наличности. През 2023–2024 г. НАП изпрати писма до около 7 000 дружества с „нелогично високи материални запаси“, при които складовите наличности не съответстват на реализираните приходи. За търговец на автомобили това е особено чувствително — колите са скъпи единици. Ако в баланса стоят автомобили (по сметка 304), които реално вече не са налични, това е сигнал за възможни неотчетени продажби. Затова коректната годишна инвентаризация и точното водене на склада са критични.

Какво е добре да пази търговецът

• договор или фактура за покупката на конкретния автомобил;
• доказателства за плащане и реално придобиване;
• транспортни документи и документи за придвижване на автомобила;
• документи за ремонт, подготовка, освежаване и други съпътстващи разходи;
• складова наличност и индивидуална проследимост по автомобил;
• ясна връзка между покупка, продажба, отчетен марж и начислен ДДС.

Ново от 2025 г.: фискален контрол и уникален номер на превоза

Има и сравнително ново задължение, което мнозина още не познават. От 1 май 2025 г., със Заповед № ЗМФ-237/31.03.2025 г. на министъра на финансите, Списъкът на стоките с висок фискален риск беше допълнен с нови и употребявани пътни превозни средства (както и части и принадлежности за тях).

На практика това означава, че превозът на такива автомобили подлежи на предварително деклариране. Търговецът декларира данните за превоза в Портала за електронни услуги на НАП, след което системата генерира уникален номер на превоза (УНП) с валидност 14 дни. При фискален контрол водачът на превозното средство трябва да представи този номер заедно с останалите документи. Правното основание е в ДОПК (т. 127и от приложението и чл. 13, ал. 2).

Важно разграничение: това не е счетоводна услуга, а задължение на самия търговец. Декларирането се извършва онлайн и обхваща данни, които търговецът познава най-добре — автомобила, маршрута и стойностите. Затова е реално облекчение самото онлайн деклариране: подава се бързо, от лицето, което разполага с информацията.

Счетоводна бележка: протоколът не е приход

Накрая — един детайл, който има значение при осчетоводяването. Начисленият с протокола по чл. 90 ДДС не е приход на дружеството. Той е сума, която търговецът събира от името на трети лица (НАП) и дължи на бюджета.

Основанието е в § 1, т. 11 от ДР на Закона за счетоводството: „нетни приходи от продажби“ са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. Затова при осчетоводяване приходът се намалява с размера на начисления по маржа ДДС — той не остава в приходната част.

Накратко

• ДДС по режима на маржа се дължи само върху разликата (маржа) между продажната и покупната цена на автомобила, а не върху цялата продажна цена (чл. 145 ЗДДС).
• Съпътстващите разходи (транспорт, ремонт, освежаване) не намаляват маржа — те влизат в продажната цена и така го увеличават.
• Маржът се смята за всяка кола поотделно, не може да е отрицателен, а месечният протокол по чл. 90 ППЗДДС сумира отделните маржове.
• Режимът на маржа, ВОП и вносът са три различни неща — режимът не се прилага за внос от трета страна.
• НАП следи реалността на маржа и стоковите наличности — нереалните стойности се разчитат като сигнал за проверка.
• От 1 май 2025 г. превозът на употребявани автомобили подлежи на предварително деклариране с уникален номер на превоза (УНП).

Практически извод

Ако търгувате с автомобили втора употреба и не сте сигурни дали правилно прилагате режима на маржа, добре е да направите преглед на документите, маржовете и складовите наличности преди евентуална проверка. Така рискът от корекции, доначислен ДДС и санкции може да бъде значително намален.

Източници

• Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), глава седемнадесета — чл. 143, чл. 145, чл. 151; § 1, т. 23 от ДР
• Правилник за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) — чл. 88 и чл. 90
• Закон за счетоводството — § 1, т. 11 от ДР
• Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) — фискален контрол върху стоки с висок фискален риск (т. 127и, чл. 13, ал. 2)
• Заповед № ЗМФ-237/31.03.2025 г. на министъра на финансите — допълване на Списъка на стоките с висок фискален риск (в сила от 01.05.2025 г.)
• Национална агенция за приходите (НАП) — официална страница „Специален ред за облагане на стоки втора употреба“ и публикации за материалните запаси и фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск (nra.bg)

Тази статия има информационен характер и не представлява данъчна или счетоводна консултация. Конкретното данъчно третиране зависи от фактите по всеки отделен случай, а нормативната уредба и практиката на НАП може да се променят във времето. Препоръчвам да проверявате актуалното състояние