От 2026 г. малкият бизнес има нов избор пред себе си — и той може да означава разликата между излишна административна тежест и реална икономия. От едната страна е добре познатата регистрация по чл. 97а от ЗДДС, а от другата — новият режим за малки предприятия в ЕС. Кой вариант е по-подходящ зависи най-вече от един практически въпрос: на кого продавате — фирми или крайни клиенти.

Тази статия е за режимите на регистрация — кога е по-разумно да останете по чл. 97а и кога новият SME режим може да има смисъл. Въпросът е особено важен за фрийлансъри, консултанти, онлайн услуги, SaaS, дигитални продукти и малки бизнеси, които продават към клиенти в ЕС. Кога изобщо се начислява ДДС при услуги към чужбина — тоест мястото на изпълнение — разгледах отделно в статията „Онлайн услуги в ЕС: кога начисляваме ДДС и кога не“. Тук приемам, че вече знаете дали дължите ДДС, и питам друго: по кой ред да се регистрирате.

Какво се промени от 2026 г.

Първо, накратко новото. С мащабните промени в ЗДДС (в сила от 1 януари 2026 г., с които се транспонира Директива (ЕС) 2020/285) се случиха две неща, важни за малкия бизнес.

Първо, прагът за задължителна регистрация вече е 51 130 евро облагаем оборот (по-рано — 100 000 лв.), който се следи текущо за календарната година. За прага и новите правила за регистрация съм писал по-подробно тук: „Нови правила за ДДС регистрация през 2026 г.“. Второ, появи се изцяло нова Глава 21б — специални режими за малки предприятия (накратко SME, от англ. small and medium enterprises). Именно тя дава новия избор, за който е тази статия.

Двата SME режима — накратко

Новият режим за малки предприятия всъщност работи в две посоки. Едната е за дейността ви в България, а другата — за продажбите ви към други държави от ЕС.

Режимът в страната е автоматичен. Ако оборотът ви е под прага и не сте се регистрирали по общия ред, вие на практика вече ползвате освобождаването — не се подава специално уведомление до НАП, правото се смята за упражнено по подразбиране.

Режимът в ЕС е новото и по-интересното. Той позволява на българско малко предприятие да продава на клиенти в други държави от Съюза, без да начислява ДДС там, стига общият му оборот в целия ЕС да е под 100 000 евро. За целта се регистрирате и получавате идентификационен номер с окончание „-EX“, а след това подавате тримесечен отчет за оборотите си по държави.

А какво беше чл. 97а?

Чл. 97а е задължителната регистрация, която мнозина малки фирми познават добре. Тя възниква в два основни случая: когато получавате услуга от чуждестранно данъчно задължено лице (например реклама, софтуер или хостинг) — по ал. 1; и когато предоставяте услуги към данъчно задължени лица в ЕС — по ал. 2. Важното при нея е, че тя ви прави регистрирани „частично“ — за целите на тези доставки — без да ви дава пълните права и задължения на обикновената ДДС регистрация. За практическите рискове при чуждестранни платформи и услуги съм писал отделно тук: „ДДС капанът при Booking, Airbnb и реклама в чужбина“.

Новият избор: ал. 6 на чл. 97а

Ето къде се срещат старото и новото. С новата ал. 6 на чл. 97а, ако предоставяте услуги към ЕС и подлежите на регистрация по ал. 2, вече можете вместо това да изберете режима за малки предприятия в ЕС. Изберете ли SME режима за държавата, в която предоставяте услугите, отпада задължението ви за регистрация по чл. 97а, ал. 2.

Но има една важна особеност, която лесно се пропуска: този избор важи за услугите, които вие предоставяте (ал. 2). Ако едновременно получавате услуги от чужбина, задължението за регистрация по чл. 97а, ал. 1 остава. Тоест SME режимът не ви освобождава от регистрация, когато плащате за реклама, софтуер, хостинг или друга услуга на чуждестранен доставчик.

Кой какво да избере

Сега най-практичното. Изборът почти винаги опира до един въпрос — работите ли с фирми (B2B) или с крайни потребители (B2C):

Три въпроса, преди да изберете

Ако трябва да сведем избора до кратка формула, тя стъпва на три въпроса: кой е клиентът, къде е клиентът и имате ли входящи услуги от чужбина?

• Кой е клиентът? Ако е фирма в ЕС, често чл. 97а е достатъчен. Ако е физическо лице (краен потребител), SME режимът може да е по-интересен.
• Къде е клиентът? Ако продавате в няколко държави от ЕС, трябва да следите праговете и правилата по държави, а също и дали имате B2C дигитални услуги, при които се прилага прагът от 10 000 евро.
• Имате ли входящи услуги от чужбина? Ако плащате за реклама, софтуер, хостинг или платформи, чл. 97а, ал. 1 може да остане задължителен, независимо от SME режима.

Към тези три въпроса добавете и един финансов: имате ли значителни разходи с ДДС, за които бихте искали данъчен кредит? Ако да, освобождаването по SME режима може да ви струва повече, отколкото ви спестява (повече за това по-долу).

Тази формула не замества конкретния анализ, но помага бързо да разберете в коя посока да мислите: B2B обикновено води към чл. 97а, B2C в ЕС може да отвори врата към SME режима, а входящите услуги от чужбина винаги се проверяват отделно. Ако на повечето от въпросите отговорът е „не знам“ или „зависи“, по-добре не избирайте режим по инерция — направете първо кратък преглед на приходите, разходите, държавите на клиентите и входящите услуги.

Пример: фрийлансър с клиенти в ЕС

Представете си фрийлансър в България, който предлага дизайн, програмиране или маркетинг услуги. Ако основните му клиенти са фирми от Германия, Нидерландия или Франция, в повечето случаи по-практичният вариант остава регистрацията по чл. 97а — клиентите са данъчно задължени лица и обичайно самоначисляват ДДС в своята държава.

Ако обаче същият фрийлансър започне да продава дигитални продукти, онлайн обучения или готови шаблони на физически лица в различни държави от ЕС, SME режимът може да стане по-интересен. Причината е, че продажбите са към крайни клиенти, за които начисленото ДДС директно влияе върху крайната цена. В такава ситуация освобождаването по SME режима може да даде ценово предимство — стига да са спазени праговете и условията по режима.

Има и трети детайл, който не бива да се пропуска: ако фрийлансърът плаща за чуждестранен софтуер, реклама, хостинг или абонаментни платформи, задължението по чл. 97а, ал. 1 може да остане, независимо че за собствените си продажби обмисля SME режима.

Пример: онлайн курс към клиенти в ЕС

Да вземем малък бизнес в България, който продава онлайн курс по дизайн, езиково обучение или професионално развитие на физически лица в Румъния, Гърция и Германия. Тук клиентите не са фирми и не могат да самоначислят ДДС. Ако се прилага стандартното правило за B2C дигитални услуги над съответния праг, ДДС може да стане дължимо в държавата на клиента, което оскъпява крайната цена или намалява маржа на продавача.

В такава ситуация SME режимът може да бъде полезен, защото позволява при изпълнени условия продажбите към крайни клиенти в определени държави от ЕС да останат без начисляване на местно ДДС. Това може да направи курса по-конкурентен като крайна цена — особено ако бизнесът няма големи разходи с ДДС, за които държи да ползва данъчен кредит.

Но ако същият бизнес използва платформа за продажба на курса, чуждестранен софтуер, реклама в социални мрежи или хостинг от доставчик извън България, трябва отделно да се провери дали не възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 за получените услуги. Затова онлайн курсът е типичен пример, при който SME режимът може да е изгоден за продажбите, но не решава автоматично всички ДДС въпроси.

Три важни риска, преди да изберете SME режима

Изгодата на SME режима идва с цена. Преди да го изберете, проверете поне три неща.

Губите право на данъчен кредит. Щом продавате без ДДС по SME режима, губите правото да приспаднете ДДС за покупките, свързани с тези доставки (чл. 70, ал. 6). За бизнес с малко разходи това е без значение; за такъв с високи разходи — може да натежи.

SME и OSS не се комбинират в една държава. За една и съща държава не можете едновременно да прилагате SME режима и режима OSS. Ако надхвърлите национален праг в дадена държава, за нея губите SME и минавате към OSS или към директна регистрация там.

B2C дигиталните услуги имат свой праг. При електронни услуги към крайни потребители в ЕС има отделен праг от 10 000 евро, под който мястото на изпълнение остава в България. Над него данъкът се дължи в държавата на клиента — и тук вече се преценява дали да ползвате OSS, или SME. Двете решават различни задачи, затова изборът е конкретен за случая.

Съветът от счетоводителя

Ако сведа всичко до едно правило: работите ли предимно с бизнес клиенти в чужбина, най-често чл. 97а е достатъчен и по-спокоен. Продавате ли на крайни потребители в ЕС, новият SME режим може да е реална икономия и си заслужава да се сметне.

Но точно защото изборът зависи от структурата на приходите и разходите ви, от държавите, в които продавате, и от това дали получавате услуги отвън, не бива да се прави по инерция или „защото така направил колегата“. Ако не сте сигурни кой режим е по-изгоден за вашия бизнес, можем да направим кратък анализ на приходите, разходите и държавите, към които продавате, преди да подадете заявление.

Източници

• ЗДДС — чл. 96, ал. 1 (праг за регистрация); чл. 97а (вкл. новата ал. 6); Глава 21б, чл. 168д–168е (режими за малки предприятия); чл. 70, ал. 6 (ограничение на данъчния кредит).

• ЗИД на ЗДДС, обн. ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. — в сила от 01.01.2026 г.

• Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета — режим за малките предприятия.

Този материал е с информационна цел и не представлява счетоводна, данъчна или правна консултация. Изборът на режим зависи от конкретните факти, а нормативната уредба се променя във времето. За вашия случай се свържете с нас за индивидуален съвет.