Платеният аванс не стартира часовника за ДДС регистрация — това е потвърдено и от приходната администрация. Истинските въпроси при прехода между старите и новите правила са други: как се определя данъкът „в аванса“ по чл. 25, ал. 8, как се коригират старите протоколи и кой поема ДДС според клаузите на договора.

Накратко контекстът, за да стои тази статия отделно. От 1 януари 2026 г. при доставка на стока с монтаж от доставчик от ЕС данъкът е български и се дължи от доставчика, който се регистрира по ДДС в България; старото самоначисляване от получателя (протокол по чл. 117) отпада. Самия режим, регистрацията и данъчното събитие разглеждаме в основната статия — Доставка на стока с монтаж от ЕС: новият ДДС режим от 2026 г. Тук се съсредоточаваме върху най-заплетената част: авансите и прехода между двата режима.

Статията се отнася само за доставки на стоки с монтаж от доставчик от ЕС.

Типичният казус: договор, сключен през 2025 г., с авансови плащания по стария режим, но етапи и окончателно изпълнение през 2026 г. Кой дължи данъка за кое плащане — и трябва ли нещо да се коригира?

Авансът не „отключва“ срока за регистрация

Първият практически въпрос е: трябва ли доставчикът да се регистрира веднага щом получи аванс? Отговорът е не — и това е потвърдено с официална позиция на приходната администрация.

За регистрацията по чл. 96, ал. 3 е важна датата на изискуемостта на данъка за първата облагаема доставка (при поетапно изпълнение — за първия етап), а не датата на получаване на аванса. Аванс, получен преди тази дата, не поражда задължение за регистрация на това основание. Срокът по чл. 96, ал. 6, т. 2 се определя според изпълнението: без поетапно изпълнение регистрацията трябва да предхожда прехвърлянето на собствеността по чл. 25, ал. 2; при поетапно изпълнение — изпълнението на първия етап по чл. 25, ал. 4.

Тук има тънкост, която си струва да се назове точно. Общото правило, че данъкът за аванс става изискуем при плащането (чл. 25, ал. 7), не определя срока за регистрация при още нерегистрирания доставчик от ЕС. За него важи специалното правило на чл. 25, ал. 8.

Не бъркайте с обикновената доставка в България. Българска фирма, която не е регистрирана по ДДС и оборотът е малко под прага, получава голям аванс по обикновена доставка в страната — и с него прагът е надвишен. Тук авансът се брои: възниква задължение за регистрация по общия ред (чл. 96, ал. 1 ЗДДС) и заявлението трябва да се подаде в законовия срок. При доставката с монтаж от доставчик от ЕС (чл. 96, ал. 3) логиката е обратна: авансът не поражда задължение — определящи са първата доставка или първият етап.

Чл. 25, ал. 8: авансът „съдържа данъка“

Когато нерегистрирано лице получи аванс и извърши доставката след регистрацията си, счита се, че авансът съдържа данъка. ДДС върху този аванс става изискуем не при плащането, а на датата, на която става изискуем данъкът по доставката или съответния етап. Размерът му се изчислява като включен данък по чл. 53, ал. 2 ППЗДДС — тоест 20/120 при ставка 20%.

Това крие практически риск при определяне на цената и ощетяване на доставчика. Ако договореното предварително не урежда изрично, че цената е без ДДС и данъкът се дължи отделно, авансът може да се третира като сума с включен ДДС — и тогава данъкът остава за сметка на доставчика.

Препоръка за договора: изрична клауза, че цените са без ДДС и че при регистрация на доставчика в България получателят доплаща 20% български ДДС — включително върху вече платените аванси. Едно изречение в договора спестява спор кой поема данъка.

Изключение: режимът за малки предприятия (чл. 96, ал. 2)

Правилото „авансът не отключва срока“ се отнася до регистрацията по чл. 96, ал. 3. Различен е случаят на доставчик, който прилага режима за малки предприятия в ЕС и се регистрира по чл. 96, ал. 2. При него авансите се включват в облагаемия оборот в страната по чл. 168в, ал. 8. Затова именно получен аванс може да доведе до надвишаване на прага и да породи задължение за регистрация в 7-дневен срок от надвишаването.

Поетапно изпълнение: към кой етап отива авансът

При поетапно изпълнение всеки завършен етап е отделна доставка, а авансът се „връзва“ за етапите по един от два начина:

• Аванс, обвързан с конкретен етап (напр. с доставката на оборудването): ДДС за целия аванс се начислява изцяло с фактурата за този етап.
• Аванс като общо предплащане за целия договор: разпределя се пропорционално между етапите. Например при аванс от 300 и три етапа с равна стойност към всеки етап се отнасят по 100 от аванса. ДДС върху съответната част се начислява към датата на всеки етап.

Важно: авансите не се префактурират отделно „с текуща дата“. Включват се във фактурите за съответните етапи, издавани до 5 дни от изпълнението на всеки етап (чл. 113). За вече завършени етапи фактурите се издават незабавно.

Преходните аванси от 2025 г.: корекциите при смяна на платеца

Нека проследим сърцевината на прехода: авансът е платен през 2025 г., а данъчното събитие за доставката или етапа настъпва през 2026 г. За аванса доставчикът е издал фактура без ДДС. Получателят е самоначислил данъка с протокол по чл. 117 и е ползвал данъчен кредит.

Определяща е датата на данъчното събитие. Щом то е през 2026 г., доставката се облага по новия режим и данъкът вече е задължение на доставчика. Последователност на корекциите:

1. Доставчикът, вече регистриран в България, издава фактура за цялата данъчна основа на доставката или етапа — включително вече платения аванс — и начислява 20% български ДДС (чл. 79, ал. 10 ППЗДДС).
2. Първоначалната фактура за аванса се коригира от доставчика по законодателството на неговата държава членка (например кредитно известие в Италия).
3. Получателят коригира своя протокол по чл. 79, ал. 11 ППЗДДС, за да няма двоен данъчен кредит. Без поетапно изпълнение протоколът се анулира и не се издава нов. В анулирания протокол се посочва основанието, а анулирането се отразява по приложение № 12. При поетапно изпълнение за всеки етап се издават протоколи по чл. 117, ал. 4 за намаляване на основата и данъка. Сумите съответстват на частта от аванса, включена във фактурата за съответния етап.

Целта на цялата процедура е неутралност — данъкът да се плати веднъж и да отпадне двойното облагане при смяната на платеца. Важно: това не важи за доставчици от трети страни — за тях старото самоначисляване по чл. 82, ал. 2, т. 2 така или иначе не се е прилагало.

Отговорност на получателя и една „сива зона“

Ако доставчикът не се регистрира навреме, няма специална хипотеза за отговорност на получателя извън общите правила. За получателя обаче има пряка практическа последица: без редовна фактура с български ДДС той не може да ползва данъчен кредит. Затова е в негов интерес доставчикът да изпълни навреме задължението си за регистрация.

По-деликатен е случаят, в който получателят не е самоначислил ДДС за аванс от 2025 г., въпреки че е бил длъжен по стария режим. И в този случай доставчикът включва аванса в цялата данъчна основа през 2026 г. и начислява ДДС. При получателя обаче липсва първоначален протокол, който да бъде коригиран.

Внимание: в този случай органът по приходите може да разгледа аванса от 2025 г. като самостоятелно данъчно събитие, по което получателят е бил платец — и последиците са за получателя, не за доставчика. Тук препоръката е преценка случай по случай и добро документиране на подхода.

Чеклист за авансите и прехода

• Всеки аванс: обвързан ли е с конкретен етап, или е общо предплащане? Това определя кога и в какъв размер се начислява ДДС.
• Клауза „цена без ДДС + доплащане на 20%“ при регистрация — иначе рискът е по чл. 25, ал. 8.
• Авансите не „отключват“ срока за регистрация (освен при режим за малки предприятия, чл. 96, ал. 2).
• Фактури след регистрацията: за всеки етап към датата на приемо-предавателния протокол, с цялата основа на етапа, вкл. приспадащата се част от аванса — не „с текуща дата“.
• Стари фактури за аванси (2025): корекция от доставчика по правото на неговата държава.
• При получателя: анулиране на протокола (без етапи) или протоколи по чл. 117, ал. 4 за всеки етап (с етапи).
• Ако получателят не е самоначислил през 2025 г.: преценка на риска и документиране.

Заключение

Авансът не стартира часовника за регистрация — това е добрата новина. Лошата е, че преходът 2025→2026 изисква внимание към всеки детайл: кое плащане към кой етап отива, кой издава и кой коригира фактурите и дали договорът пази доставчика от данъка „в аванса“. Една ясна клауза и коректно проследени етапи превръщат сложния преход в рутина.

За самия режим, регистрацията по чл. 96, ал. 3 и практиката по регистрацията в НАП вижте основната статия „Доставка на стока с монтаж от ЕС: новият ДДС режим от 2026 г.“.

Настоящата статия има информативен характер и не замества индивидуална счетоводна и правна консултация. Конкретните прагове, срокове и процедури следва да се проверят към момента на прилагането им.

Източници: ЗДДС (чл. 25, ал. 2, 4, 7 и 8; чл. 82, ал. 1; чл. 96, ал. 1, 2, 3 и 6, т. 2; чл. 113; чл. 117, ал. 4; чл. 168в, ал. 8); ППЗДДС (чл. 53, ал. 2; чл. 79, ал. 10 и 11; приложение № 12); становища на ЦУ на НАП по аванси и преходен режим при доставки на стоки с монтаж (2026).