Защо броят на чуждестранните клиенти не решава дали трябва да се регистрирате по ДДС — и как всъщност се чете „оборотът“ от 2026 г.

Наскоро при мен дойде запитване, което много точно показва едно често объркване. Лице на свободна професия, вече регистрирано по чл. 97а, се притесняваше, че е достигнало прага за задължителна регистрация по ДДС, защото има много клиенти в Европейския съюз. На пръв поглед логиката звучи убедително: много фактури, много държави, натрупан оборот. На практика обаче решаващият въпрос се оказа друг.

Затова реших да напиша тази статия — за да подредим кое всъщност влиза в годишния оборот за целите на задължителната регистрация и кое не. Когато се проследят мястото на изпълнение, качеството на получателя и специалните изключения, сметката става много по-ясна.

Най-кратко казано: за прага не броим всички фактури, а само доставките, чието място на изпълнение е в България и които попадат в годишния оборот по ЗДДС. Затова първият въпрос не е „колко клиенти имам в ЕС“, а „какъв е статусът на клиента и къде е мястото на изпълнение“.

Какво е „облагаем оборот“ — и защо от 2026 г. се казва различно

Първо да изясним понятието, защото самата терминология се промени. Това, което години наред наричахме „облагаем оборот“ за целите на задължителната регистрация, вече е уредено чрез понятието „годишен оборот в страната“ по чл. 168в от ЗДДС. Прагът за задължителна регистрация е 51 130 евро. Подробно новите правила, срокове и прага разгледах в статията Нови правила за ДДС регистрация през 2026 г..

Има и втора съществена промяна, която мнозина още пропускат. До края на 2025 г. оборотът се следеше за последните дванадесет месеца — плъзгащ се период. От 01.01.2026 г. вече се следи за календарната година и се „нулира“ с началото на всяка следваща година. Разликата е важна: ако разсъждавате по старата логика на „последните 12 месеца“, лесно може да сбъркате сметката.

Кое влиза в годишния оборот

Съгласно чл. 168в, ал. 1 от ЗДДС в оборота се включват:

• облагаемите доставки по общия ред на закона, включително вътреобщностните доставки на стоки (ВОД);
• освободените доставки с право на приспадане на данъчен кредит;
• доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са съпътстващи;
• освободените доставки на недвижими имоти, когато не са съпътстващи.

Кое НЕ влиза

Обратно, в оборота не се включват доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на фирмата (чл. 168в, ал. 2, т. 2), както и съпътстващите доставки на финансови, застрахователни и недвижимо имотни услуги.

Логиката зад двата списъка е една и съща и се върти около понятието съпътстваща доставка (§ 1, т. 105 от ДР на ЗДДС). Това е доставка, която не е свързана с обичайната икономическа дейност на лицето и има второстепенен или случаен характер. Затова продажбата на служебен автомобил или машина, използвани в дейността, не следва да изкривява оборота — иначе една единична сделка би могла изкуствено да ви прехвърли над прага, без реално дейността ви да е нараснала. По същата причина инцидентна лихва или префактурирана застраховка при кантора с друга основна дейност също не се брои.

Кратко за земята. От 2026 г. освободените доставки на недвижими имоти — включително доставки, които досега често оставаха извън практическата сметка за оборота — вече могат да имат значение при изчисляването на годишния оборот в страната по чл. 168в, ал. 1, т. 5. Това означава, че дори еднократна продажба на имот трябва да се прецени отделно: дали попада в обхвата на нормата и дали не е съпътстваща доставка. УПИ и новите сгради и бездруго са облагаеми. Материята предстои да се доуточни — при конкретен казус потърсете консултация.

Кой е насреща — данъчно задължено лице или краен потребител

Сега стигаме до сърцевината на объркването: при услугите първо трябва да определим мястото на изпълнение. То зависи не просто от държавата на клиента, а от неговото качество — дали е данъчно задължено лице, или краен потребител. Именно от това зависи дали доставката остава извън България, или влиза във вашия годишен оборот в страната.

Данъчно задължено лице (ДЗЛ) е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите ѝ (чл. 3 ЗДДС) — фирми, еднолични търговци, свободни професии, дори когато не са регистрирани по ДДС. Данъчно незадължено лице е крайният потребител, който купува за лични нужди.

Оттук следват две ясни хипотези:

• когато получателят е ДЗЛ в ЕС — това е доставка B2B, мястото на изпълнение е при получателя (чл. 21, ал. 2) и доставката е извън вашия оборот;
• когато получателят е краен потребител в ЕС — това е B2C доставка и по общото правило мястото на изпълнение е в България (чл. 21, ал. 1), поради което доставката влиза в оборота, освен ако за конкретния вид услуга не се прилага специално правило или специален режим, например при електронни услуги и OSS.

Следователно не броят на клиентите в ЕС определя оборота, а качеството им и мястото на изпълнение на услугата. Точно тук беше грешката в запитването, с което започнах: клиентите бяха фирми — данъчно задължени лица — и услугите към тях не влизаха в годишния оборот по чл. 168в. Повече за мястото на изпълнение при услугите съм разписал в Онлайн услуги в ЕС: кога начисляваме ДДС и кога не.

Как се доказва статусът на практика? За получател в ЕС валидният ДДС номер, проверен във VIES, е най-силният практически ориентир, че насреща е ДЗЛ. Няма ли такъв номер, не бива автоматично да се приема, че доставката е B2B; тогава са нужни други доказателства за независима икономическа дейност, а при липса на такива по-предпазливо е доставката да се третира като B2C. Затова VIES проверката не е формалност, а част от документалната ви обосновка.

Същата логика не спира на границата на Европейския съюз. Ако при услугите решаващо е качеството на получателя, а не държавата му, тогава следващият въпрос е естествен: как стои въпросът при клиент извън ЕС?

А можем ли изобщо да работим B2B с фирма от Индия?

Обичам да задам този въпрос, защото отговорът обикновено изненадва. Помните ли какво отбелязахме в статията за протокола по чл. 117? Хайде да проверим логиката: можем ли да имаме B2B доставка към данъчно задължено лице от Индия?

Отговорът е „да“ — и точно затова примерът е полезен. „B2B“ не означава „в рамките на ЕС“, а означава, че получателят е данъчно задължено лице. Индийска фирма може да бъде ДЗЛ като всяка друга. Следователно услугата е с място на изпълнение там, където е получателят (чл. 21, ал. 2), извън България — и не влиза в оборота ви, както услугите към бизнес клиенти в ЕС. Географията не определя оборота; качеството на получателя го определя.

Връзката с чл. 117 се завърта като огледало. В онази статия говорихме за обратната посока — когато вие получавате услуга от чужбина и си самоначислявате данъка с протокол. Тук посоката е изходяща — вие предоставяте услуга на ДЗЛ в чужбина. Различна посока, същата логика: решава качеството на лицето, не държавата.

Има два нюанса, в които ЕС и трета страна се различават, макар мястото на изпълнение да е еднакво. Първо, VIES декларация се подава само за доставки в рамките на ЕС — за Индия няма такова деклариране. Второ, доказването на статуса е различно: за получател в ЕС обичайно се използва валиден VIES номер, а за трета страна, където VIES не съществува, статусът може да се подкрепи с удостоверение от компетентния данъчен орган на получателя или с друго равностойно доказателство по чл. 18, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. В българската практика най-близкото по логика е официално удостоверение от данъчната администрация за статуса на лицето. Наскоро ми трябваха подобни документи за Казахстан и САЩ — и точно в такива случаи тази логика става съвсем практическа.

Капанът с чл. 97а

Оттук идва и обяснението защо лицето от началото се обърка. Регистрацията по чл. 97а не е същото като регистрацията по общия ред. Тя възниква, защото получавате или предоставяте определени трансгранични услуги, и не зависи от прага. Наличието на 97а номер по никакъв начин не означава, че сте достигнали облагаемия оборот за задължителна регистрация по общия ред.

Вярно е и обратното: ако вътрешните ви облагаеми доставки към клиенти в България надхвърлят 51 130 евро за календарната година, възниква задължение за регистрация по общия ред — независимо че вече имате регистрация по чл. 97а. Затова е важно да следите двата режима поотделно: единият се задейства от определени трансгранични услуги, а другият — от размера на годишния оборот в страната. Кой режим кога е по-подходящ, разглеждам в Чл. 97а или SME режим от 2026 г..

Едно време имаше „страх за ЕГН-то“. До 2022 г. идентификационният номер по ДДС на свободна професия беше BG + ЕГН, което плашеше мнозина да не се регистрират. От 4 януари 2022 г. Агенцията по вписванията служебно преобразува кода в нов 9-цифрен ЕИК и ДДС номерът вече е BG + този код. Тоест ЕГН-то вече не се вижда във VIES или върху фактурите. Ако сте отлагали регистрация по тази причина — днес тя вече не съществува.

Какво да гледам на практика

Ако и вие се чудите дали сте близо до прага, ето кратък списък:

• Разделете доставките си според мястото на изпълнение — в България или извън България. В годишния оборот в страната влизат само доставките с място на изпълнение в България, ако попадат в обхвата на чл. 168в.
• За услугите към чужбина проверявайте качеството на получателя (ДЗЛ или краен потребител), не държавата му.
• Не смесвайте регистрацията по чл. 97а с прага за регистрация по общия ред.
• Следете оборота за календарната година, не за последните 12 месеца.
• При продажба на имот проверете отделно дали сделката попада в годишния оборот в страната и дали не е съпътстваща доставка.

След като подадете заявление за регистрация, обикновено следва проверка от НАП — какво точно да очаквате, съм описал в Проверка от НАП след заявление за ДДС регистрация.

Разбира се, в една статия не могат да се обхванат всички практически въпроси. При конкретен казус относно изчисляването на оборота, статуса на получателя или избора на режим е препоръчително да се консултирате със счетоводителя си, преди да предприемете стъпки.

Източници:

чл. 168в и чл. 21 ЗДДС;

§ 1 т. 105 от ДР;

Регламент 282/2011, чл. 18;

ЗИД на ЗДДС, ДВ бр. 115/30.12.2025